Какво още не знаем за Моцарт?

Защо са юбилеите на именити личности, ако не за да могат медиите да ни додяват с факти, които и без друго вече знаем? Или пък, за да опресняват отвреме-навреме културната ни памет; да ни предпазват, с други думи, от комичния резил на онзи всезнайко, който посочил с пръст паметника на Шилер и свойски отбелязал: “Гьоте, Гьоте, знам те аз, Малка нощна музика...” и т.н. Има, за щастие, и трета възможност – например, познатото лице да бъде обрисувано без благоговейна прозявка, сиреч забавно, свежо, изненадващо, компетентно, така че да ни накара отново да се почувстваме привлечени от света на духовното. На тази възможност, макар и с неравен успех, залагат авторите на изданието, публикувано в брой четвърти от поредицата “История” на седмичника “Ди цайт” под заглавие “Кой е Моцарт?” “Кой е Моцарт?” – глупав въпрос, бихме казали. Глупав въпрос ли? – възразяват издателите. Съвсем не, ако си направим труда да се върнем по следите на куп други, все още незададени въпроси.

Например, Виена, защо точно тук Волфганг Амадеус решава да започне самостоятелната си кариера, напук на съмненията на строгия баща-опекун и въпреки че няма изгледи да получи ангажимент? Разнищвайки историческите следи, в публикацията “Империя за гения” Фолкмар Браунберенс откроява профила на целеустремения, самоуверен, нерядко дори самонадеян и суетен музикант, който освен това съвсем не e така скромен и непрактичен, както внушава школската представа; напротив, притежава качества на едва ли не модерен мениджер, организира сам музикалните си изяви, с много енерегия и умело използвайки контактите си. Геният, който в крайна сметка, срещу конвенциите на времето налага творческата свобода и музикалните си амбиции. “Никой вече не може да му каже: не прави така; той вече няма таван над главата си”, констатира, на свой ред, сър Саймън Ратъл в обширно интервю под заглавие “Защо продължавам да търся Моцарт?” Ето една любопитна подробност от отговора, който дава.

“Преди време, казва големият диригент, ми попадна книжката на Стендал за Моцарт. Отново бях изумен колко различно са мислили за Моцарт в различните епохи. Стендал и съвременните му смятат, че Моцарт се отличава с всичко друго, но не и с ведрост”.

За музиката на Моцарт Саймън Ратъл има свое, неканонично определение: “Тя е дълбоко емоционална и страстна, тъмна, опасна и ведра като никоя друга. Моцарт е изненадващ във всеки миг. Проблемът е само, че твърде добре познаваме творбите му. Толкова близки са ни станали, че почти сме престанали да ги виждаме.”

Дали пък, обратното, дори сме престанали да се интересуваме от Моцарт, както деликатно намеква публикацията на Фолкер Хагедорн? Дотолкова, че въпреки купищата нови изследвания, корекции и разкрития все тъй апатично се осланяме на легендите. Според автора те са осем или поне така е озаглавен материалът му: “Осемте най-разпространени заблуди за Моцарт.” Бързам да кажа, че същите са отхвърлени ако не окончателно, то духовито и изобретателно. Не е вярно, т.е. че: Моцарт е бил инфантилен, неполитичен, вечно безпаричен, цапнат в устата или направо казано циничен в любовните си послания. Най-невярно обаче е твърдението, че музиката му е тъй проста, щото всеки без ни най-малко усилие може да си тананика “Малка нощна музика”. В скоби ще отбележа, че горе-долу същото онагледява и всезнайкото от споменатия виц . Простотата на Моцарт е от съвсем различно естество, разбира се; зад нея се крият виртуозно умение и сложен музикален ред. А че истинската причина за заблуждението е свързана с култивирането на музикалния слух и вкус, доказва цитатът от музикален справочник от епохата на Моцарт; в него се казва следното: “За нешколувания слух творбите му са недостъпни, а и по-вещият в музиката трябва да ги чуе най-малко два-три пъти, за да ги разбере.” С други думи, по времето на композитора са били убедени, че да се тананика Моцарт не е уста за всяка лъжица. Да се слуша Моцарт обаче е изключително духовно угощение, което можем да си позволим по всяко време, стига само да го търсим и искаме.

/Публикации в специалното издание на "Ди Цайт" коментира Бисерка Рачева/