Какво се очаква в Европа през 2005-та година?

През първите шест месеца от Новата година президентството в Европейския съюз се поема от Люксембург. От януари до юни малкото херцогство ще бъде в центъра на голямата европейска игра. След проевропейски настроения Люксембург, през втората половина на годината, за шест месеца на този пост застава Великобритания, известна със своя традиционен евроскептицизъм.

Един от основните приоритети, които стоят пред Евросъюза през 2005-та е ратифицирането на новата Европейска Конституция. Две страни – Литва и Унгария – вече успяха да направят това още през старата година. Това бе сравнително лесно, защото там не се предвиждаше референдум, а бе достатъчно само гласуване в парламента. Първият референдум за приемането на Конституцията ще се проведе в Испания през февруари. Вероятно е, през април примерът на Испания да бъде последван от Португалия, през май от Белгия и Холандия, а през юли към тях да се присъедини и Франция.

Люксембург също вече е насрочил своя референдум за юли. Tам не се очакват особени изненади – според Евробарометъра от декември 2004-та 77% от жителите на Великото Херцогство са ”за” Kонституцията. Далеч по-несигурен е изходът на предвидения след парламентарните избори през есента референдум в Дания. Едва 44% от датчаните застават зад проекта наречен Европейска Конституция. За есента е предвиден и референдума в Полша.

Освен за ратифицирането на Конституцията, натъпващата 2005-та година ще бъде решаваща и за оцеляването на Пакта за стабилност и растеж на Еврозоната. Според прогнозата на Дойче Банк Рисърч и през Новата година страни като Германия и Италия ще надхвърлят 3%-овата Маастрихтска бариера на годишен дефицит в бюджета. Що се отнася до стабилността и свързания с нея санкционен механизъм, пактът започва да прилича все повече на ”беззъб тигър”, както се изрази Александер Радван от консервативната фракция на Европейския парламент. Нещата с растежа не изглеждат значително по-добре: очаква се брутният вътрешен продукт в Еврозоната през 2005-та да нарастне с едва 1,6 %. За сравнение: в Щатите, достигайки 4%, той ще бъде 2,5 пъти по голям.

Вероятно 2005-та ще остави трайни следи в страни като България и Румъния, които през април ще подпишат договорите си за присъединяване към Европейския съюз. Хърватска също свързва настъпващата година със своя еврозвезден блян: ако страната изпълни задълженията си към Международния трибунал в Хага, на 17-ти март ще започне преговори за присъединяване. Най-накрая и Турция, ”вечният” кандидат за Европейския съюз, ще седне на 3-ти октомври на масата за преговори, чиито краен изход – пълноправното членство в Общността – далеч не е гараниран.

Стара традиция е посрещнето на Новата година да бъде съпътствано с добри пожелания, в които често пъти се разминават идеал и действителност. Но ако реалността на 2005-та дори само на крачка доближи европейците до идеала, да заживеят заедно в един общ дом, тя ще бъде щастлива година.