1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Какво се очаква от започващите през юли официални разговори за статута на Косово?

28 юни 2006

Започващите в края на юли във Виена официални разговори за бъдещето на Косово ще търсят отговор на основния въпрос: част от Сърбия или независимост?

https://p.dw.com/p/At5f
Ахтисари разговаря с косовски сърби
Ахтисари разговаря с косовски сърби

Досега позициите между двете страни са непомирими. За албанците в провинцията, а те са 90 процента от населението й, алтернатива на независимостта им няма. Сърбия от своя страна държи на суверинитета и границите си. Формулата на Белград за Косово гласи: ”Повече от автономия, но по-малко от независимост”.

В досегашните шест работни разговора от началото на февруари, въпросът за статута беше старателно избягван. Това беше идея на изпратения от ООН посредник Марти Ахтисари, но тя се оказа неефективна. Разговорите, преминали под ръководството на Ахтисари и неговия заместник – австрийския дипломат Алберт Роан завършиха без никакви значими резултати. Сърби и албанци не можаха да приближат позициите си по обсъжданите теми: децентрализация и закрила на сръбските паметници на културата, да не говорим за икономиката и спроните въпроси за личната собственост. Алберт Роан обобщи досегашните усилия така: ”По практически въпроси има отчасти забележително единство, но иначе концепциите са тотално различни”.

В средата на май Белград реши да промени тактиката си по време на реговорите и настоя да започнат директни преговори за статута на Косово. ”Не можем да разделим въпроса за децентрализацията от другия - за статута”, обясни тогава шефът на сръбската делегация Марко Яксич. И за да парира познатата позиция на косовските албанци Яксич направи ново предложение: подписан между ООН и Сърбия договор, който да дава гаранции за 20 –годишна широка автономия на Косово.

След тези безплодни работни срещи, на 21-ви юли във Виена започват най-после сериозните разговори по същество между висши представители на Белград и Прищина. Пикантното, а може би и показателно за очаквания тон в който ще премине първата среща, е фактът, че един срещу друг ще застанат: Войслав Кощуница, сръбски премиер и умерен националист, и Агим Чеку, бившият шеф на АОК, борил се срещу сърбите още по време на войната с Хърватска.

Към това се прибавят и противоречията във висшя пилотаж на международната дипломация. САЩ настояват за изясняване на косовския статут още до края на тази година. Докато Русия отхвърля поставянето на срокове като контрапродуктивно.

За разклатеното и без това сръбско правителство настават тежки времена. Натискът върху Белград нараства. Отсега е ясно, че сръбските управляващи ще бъдат принудени да приемат наложено им отвън решение. По всичко личи, че страните от контактната група по косовския въпрос- САЩ, Великобритания, Франция, Германия, Италия и Русия, ще се обединят около идеята за ограничен суверинитет. Това означава, че Съветът за сигурноост на ООН ще трябва да приемме нова резолюция, с която ще се предлага формула за статута на Косово, приемана и от Русия. Москва настоява за намирането на универсално решение, което би могло да се приложи и за ”замразени конфликти” на територията на бившия Съветски съюз.

Междувременно с приближаването на официалните разговори за бъдещия статут напрежението в Косово нараства, най-вече в северната му част. След като бяха многократно нападани четири сръбски селища обявиха бедствено положение и прекратиха контактите си с централното правителство в Прищина. Албанците пък от своя страна упрекват сръбските тайни служби в това, че нажежават и без това експлозивната обстановка в косовоска Митровица. Всяко ескалиране на напреението би отслабило позиициите на косовските албанци на масата на преговорите. От друга страна страхът от провала им увеличава неприязанта към сърбите и тласка албанците към насилие.

В същото време заплахата на сръбските общини в Косово, че ще се присъединят към Сърбия, ако сегашната провинция получи независимост, буди у международните наблюдатели сериозни притеснения. Така че пътят към окончателния статут на Косово е пълен с трудности и не всички от тях са предвидими.