Какво стои зад инициативата за повече прозрачност на разходите в ЕС?

ЕС управлява бюджет от около 120 млрд. евро. Тази огромна сума представлява голямо изкушение за хора с нечисти помисли. С това няма как да не се съгласи 58-годишният еврокомисар от Естония. Той обаче допълва, че сумите, които се губят, представляват една незначителна част. Той се е направил труда да провери, каква част от бюджета за земеделие потъва някъде, и се е оказало, че се губят следите на едва 0.005 % от бюджета на ЕС. Въпреки това Калас се въздържа да определи тези суми като “жълти стотинки”, защото тези пет хилядни от процента все пак дават сумата от 8 млн. евро. Всяка една от по-големите търговски вериги реализира загуби от кражби в подобни размери, посочва комисар Калас, и добавя, че въпреки това той осъжда всяка форма на кражба или загуба. Затова и основен приоритет на неговия екип е да се стреми да възпрепятства всеки един случай на измама или корупция.

След присъединяването на България и Румъния към ЕС общността вече наброява 27 страни-членки, и с това тя представлява едно пространство с различни предпоставки за случаи на корупция. Така напр. в индекса на “Транспаренси интернешънъл” за корупцията Финландия заема първото място в таблицата, което я прави най-малко корумпираната страна в света, Германия е на 16-то място, а България и Румъния заемат съответно 57-мо и 84-то място в индекса. На този фон е много трудна задача създаването на общоевропейски правила в превенцията на корупцията.

Комисар Калас обаче е на мнение, че в известна степен вече може да говорим за общовалидни за целия ЕС правила в областта на корупцията. Той определя като голяма илюзия твърдението, че явлението корупция съществува като проблем само в новите страни-членки на ЕС. Медалът както винаги има две страни. Едната е възприятието на корупцията от гражданите на дадена страна-членка. Да си спомним напр. за случая със “Сименс” в Германия или с “Тотал-Фина” във Франция. Такива случаи са си работа на отделните страни или компаниите и нямат нищо общо с ЕС, твърди еврокомисарят от Естония.

Той си спомня за два по-сериозни случаи на измами в ЕС. Когато бъде разкрито неправомерно действие със средства, тогава се забавят или спират плащанията към съответната страна. Засегнати от такива наказателни мерки досега са били Гърция и Великобритания, посочва Калас. И когато бъде доказано, че европейски средства са били използвани не по предназначение, че с тях са били допуснати злоупотреби, тогава и съответната страна е длъжна да върне тези суми, добавя 58-годишният борец срещу измамите в ЕС.

На въпрос, дали не е твърде наивно да се вярва в самоконтрола, Сийм Калас казва, че няма по-добър път от този на доброволния принцип. Но натискът, добавя еврокомисарят, не идва от законите или наказанията, а от обществото. Днес голяма част от личната сфера, напр. заплатите на еврокомисарите, отдавна вече не са тайна. И обществото с право може да попита, защо тогава не станат публични и икономическите участия на отговорни политически представители, които са в позиция да вземат решения?

По-нататък пред “Велт онлайн” еврокомисарят Калас обяснява, и как точно смята да доведе до успешен край инициативата си за повече прозрачност на разходите в ЕС. От 2009 година всеки гражданин от страна-членка на ЕС ще може да се регистрира на специална страница в интернет, и да се информира съвсем точно, колко и какви средства постъпват в дадена икономическа област. Най-голям е интересът за това, какво се случва със средствата за земеделие и структурните фондове, тъй като тези две области поглъщат до 80 на сто от общия бюджет на ЕС.