Какво цели Шарон?

Израелският премиер Ариел Шарон смята да опита политическия си късмет на предсрочните избори през месец март идната година с нова партия на “националната отговорност”. По този начин Шарон обръща гръб на Ликуд, в чието създаване едно време той е участвал в решаваща степен и който в продължение на дълги години беше негова “политическа родина”. Според първи прогнози, тази стъпка на Шарон може да има фатални последици за националноконсервативната управляваща партия: Предполага се, че новата партия на Шарон може да се окаже способна да изпревари Ликуд на изборите и да го изпрати на второ или даже на трето място.

В последно време пътищата на Ликуд и на Шарон започнаха все повече да се разделят. Премиерът си имаше трудности, създавани все по-често от редиците на собствената си партия, отколкото от опозицията. В особено трудно положение се оказа Шарон след решението си за изтегляне на Израел от ивицата Газа. Най-вече бившият министър-председател Бенямин Нетаняху, който междувременно беше станал финансов министър в кабинета на Шарон, обвини премиера, че е предал общата кауза на израелците и на няколко пъти се опита да отнеме властта на Шарон в рамките на Ликуд. Шарон обаче се оказа костелив орех, а Нетаняху в крайна сметка се видя принуден да напусне кабинета. Правителството нямаше почти никакви шансове за оцеляване ако не беше подкрепено от социалдемократическата партия на труда. През последните дни обаче този съюз се разпадна: Партията на труда смени своя стар и изпитан лидер Шимон Перес и го замени с енергичния профсъюзен деятел Амир Перец, чиято първа задача беше да обяви края на коалицията с Шарон.

Така премиерът Шарон се оказа в твърде неблагоприятна ситуация, която очевидно го е накарала да вземе решението за създаване на собствена партия. Сметката ,която си прави Шарон е следната – новата му партия със сигурност ще “дръпне” не само политици от Ликуд, но и от други политически лагери.. Защото вътре в Израел - за разлика от навън - Шарон – се радва на голяма популярност. Парадоксалното е, че тя се дължи на съвсем различни причини : Едните поздравяват неговата твърда линия спрямо палестинците, другите смятат решението му за изтегляне от ивицата Газа за правилно и поддържат виждането на Шарон, че в бъдеще ще трябва да има независима палестинска държава.

Що се отнася до това, какви планове за бъдещето прави самият Шарон - засега поне той не издава нищо. От неговото обкръжение обаче се чува, че имал още няколко важни инициативи и искал да влезе в историята като човекът, който е донесъл мирното решение на проблема с палестинците, без да е предал израелските интереси за сигурност.

Подобен пробив обаче в момента не се очертава, защото самият Шарон непрекъснато уверява, след изтеглянето от ивицата Газа няма да има следващи крачки в тази насока – например изтегляне от Западния бряг на река Йордан. Независимо от това на Шарон му е ясно, че без ново израелско изтегляне не е възможно да се сключи мир. Изглежда Шарон сега е твърдо решен така да промени политическата сцена в Израел, че да стане възможно следването на нови стратегии . Възможно е старите партии да се окажат маргинализирани, както и да се създаде нов политически център, в който да попадне и досегашния партньор на Шарон от партията на труда – Шимон Перес. Шарон се раздели с него с многозначителните думи, че се нуждаел от Перес, защото общата задача пред двамата още не била реализирана.