Какво ще донесе на България участието в

През 1988 г. италианският икономист Паоло Чекини публикува доклад, в който анализира пречките, пред които е изправен тогава европейският пазар. Свободното движение на стоки например е възпрепятствано от редица бариери. Към тях спадат досадните контроли по вътрешните граници, както и специфичните за всяка страна технически норми, на които трябва да отговарят продуктите. Само митническите формалности и времето, което отнемат граничните проверки, оскъпяват стоките с почти 2%.

Според Чекини премахването на тези т.нар. „нетарифни” ограничения е първата и най-важна стъпка при изграждането на единен Европейски вътрешен пазар. То би довело до намаляване на разходите на фирмите, което води до намаление на цените. По-ниските цени засилват търсенето, което дава възможност да се произвеждат и продават повече стоки. Пласментът на един разширен европейски пазар, надхвърлящ тесните национални рамки, означава и по-пълно натоварване на производствените капацитети, което води също до поевтиняване на продукцията. Така в теоретичния модел на Чекини всички страни са доволни: потребителите се радват на по-евтини стоки, а производителите могат да продават повече от своята продукция. Такава ли наистина е реалността на Европейския вътрешен пазар, създаден формално на 1 януари 1993 г.?

Докладът на Чекини съдържа едно предположение, което не винаги се потвърждава от практиката. Според него понижението на разходите автоматично води до понижение на цените. Това е вярно само в условията на засилена конкуренция. Но Чекини сам признава, че на вътрешния пазар се наблюдават и тенденции, които не са благоприятни за конкуренцията. Така например, според него шансът за оцеляване на малки фирми е минимален. Те или изчезват или биват поглъщани от по-големите, които са по-приспособени към мащабите на вътрешния пазар. Така в крайна сметка в даден отрасъл остават само няколко крупни фирми. Оттам крачката към съзадаване на олигопол е твърде лесна, независимо от енергичното противодействие на Европейската комисия, която се застъпва за запазването на конкуренцията.

Последствията от присъединяването на България към Европейския вътрешен пазар изглеждат различно в краткосрочен и в дългосрочен план. Най-напред страната тръгва от твърде ниска изходна позиция. Заедно с Румъния тя ще бъде в дъното на таблицата на богатите страни от Евросъюза. Ако в България се получават на час средно 88 цента, за същото време в 15-те стари страни-членки се заработват около 14 евро. В началото, предимно малките фирми, които са в изобилие в страната, ще трябва да се борят не само с утвърдените чужди крупни производители. Те ще трябва да правят допълнителни инвестиции, свързани с прилагането на европейските стандарти, което в крайна сметка оскъпява продукцията им и я прави неконкурентноспособна.

Но онези фирми, които все пак оцелеят след първоначалния шок, ще имат в дългосрочен план възможността да оперират на един широк пазар. Неговите вече над 480 милиона потребители ще бъдат гарант за търсене, което е немислимо в рамките на сравнително малка страна като България. Така проникването на българските стоки на европейския пазар ще предизвика положителен ефект, далеч надхвърлящ ефекта от „златния” дъжд на директните помощи, получавани от Брюксел.