1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Какво ще се случи в Европейския съюз, ако Ирландия каже "не" на Лисабонския договор

Клаус Даман13 юни 2008

Вчера ирландците гласуваха на референдум договора от Лисабон. Резултатите ще станат ясни днес следобед. Ако ирландците са гласували против, възниква въпросът: Как ще се развият нещата в ЕС? Коментар на Клаус Даман.

https://p.dw.com/p/EIz6
Снимка: picture-alliance/ dpa

Ирландия е единствената страна-членка, която поставя на референдум договора от Лисабон. Във всички останали държави от ЕС парламентът решава дали да подпише. Тъй като е необходимо съгласието на всички, в случай, че Ирландия каже "не", договорът няма да влезе в сила. Тогава ЕС ще изпадне в криза. Брюксел няма резервен вариант.

Договорът от Лисабон е съкратена версия на някогашната европейска конституция, която трябваше да подготви ЕС за бъдещето. В нея ставаше дума за правила, които да гарантират, че след разширението през 2004 година съюзът ще продължи да функционира нормално. Конституцията обаче нямаше успех, защото холандците и французите гласуваха против. Последва кратка пауза, след която държавните и правителствени шефове взеха някои части от конституцията и съставиха Лисабонския договор.

Ако обаче и този договор се окаже безуспешен

заради отрицателния вот на Ирландия, ЕС ще има сериозен проблем. Тогава ще продължи да важи остарелият вече договор от Ница. Той се базира на принципа на ЕС, съставен от 15 страни-членки. Едва в приложението на договора от Ница се обръща внимание на това, че и след разширението на ЕС, той ще продължи да функционира. Договорът представя план за евентуално разширение и определя квоти и брой за депутатите в парламента, комисията и съвета. Планът обаче важи само при приемането на още 10 държави. След влизането на България и Румъния в съюза, трябваше да се разработят специални точки. Това обаче не стана.

При отрицателен вот на Ирландия, Евросъюзът би трябвало да се откаже от някои важни промени, предвидени в договора. Например ако Лисабонският договор влезе в сила,

Европейският съюз ще е много по-свободен да действа,

защото според договора в много от сферите на обсъждане е необходимо само мнозинство, а не всеобщото одобрение. Това е много важно, защото станалият почти два пъти по-голям съюз има опасност да се превърне в неподвижен колос, ако една страна постави вето на дадено решение. Освен това няма да има смяна на всеки шест месеца на председателя на съвета, той ще бъде заместен от президент на Европейския съюз, който ще има няколко години мандат. Тези и други точки от Лисабонския договор според много наблюдатели са ясни подобрения.

Ако ирландците отхвърлят договора, Европейският съюз трябва да измисли нещо ново. За да разработи нов договор обаче, е необходимо време. Възможно е в бъдеще Европа да работи по друг начин - това беше предвидено и в договора от Ница, ако едно решение не бъде одобрено от всички 27 страни-членки, групата от тях, която е "за", може да го приложи.