Как Барозу стана част от схемата на българските управляващи

Началото на предизборната кампания бе поставено по време на вота на недоверие към правителството. Тогава премиерът и министрите буквално окупираха дебата с многочасови отчети за неспирни успехи. Замисълът си пролича миналата седмица, когато основните тези от парламентарните речи преляха във вече открито предизборната агитационна кампания под мотото

„Изпълнихме, каквото обещахме”

Най-напред се появиха трите цветни, луксозни, издадени в многохиляден тираж брошури, обединени под същото заглавие – главозамайващи цифри и графики, които внушават, че са постигнати безпрецедентни успехи, превърнали България в „атрактивно място за живеене, работа и създаване на семейство”. И прословутият "План 2009. Финансова стабилност, подкрепа за бизнеса, социална защита на хората", който пък внушава, че въпреки кризата ни чака и светло бъдеще.

Разбира се, в брошурите не се споменава нищо за България като „най-бедната и най-корумпираната страна в ЕС”, за милионите откраднати и за стотиците милиони отнети или замразени европейски пари, за липсата на законност и справедливост, за неработещото правосъдие, за безнаказано унищожаваната природа, за трагичната инфраструктура и съсипаното здравеопазване. И за много други неща. Включително за олигарсите-спонсори, обещаното на които сигурно е изпълнено.

Предизборни „десанти” с държавни пари

Въоръжени с тези брошури, още на другия ден по строг график министри, заместник-министри и депутати тръгнаха на разяснителна кампания по градове и села. Мимоходом може да се отбележи, че, естествено, предизборните „десанти” се финансират от данъкоплатците, като за алиби партийната агитация се съчетава с "различни държавни ангажименти". Като например инспекции на гари в ремонт и откриване на боядисани детски градини.

Агитира се по известния принцип, че колкото по-голяма фантасмагория измислиш и колкото повече я повтаряш, толкова по-вероятно е някой да се хване. В случая на голям успех вече не може да се разчита, но поне трябва да се вдъхне нова вяра и да се мобилизира не толкова придирчивият твърд избирател.

Брюкселски пирует

В предизборните „десанти” се включи и премиерът, като започна от Брюксел. Посещението нямаше кой знае какъв практически резултат – искането за допълнително безвъзмездно европейско финансиране за български енергийни проекти бе любезно отклонено, а подновеното искане за повече компенсации за затворените реактори в Козлодуй – оставено за бъдещо разглеждане.

Затова пък придоби пропаганден смисъл. Станишев получи любезна похвала за финансовата стабилност в България и я използва като печат за истинност върху познатите си тези за сегашни и бъдещи успехи. От друга страна постоянните критики на Брюксел за липсата на напредък в борбата срещу организираната престъпност и корупцията бяха превърнати в „подкрепа” за отдавна изискваните от него, но все не случващи се реформи.

Така с ловък пропаганден пирует дипломатичната любезност на домакините бе преобърната в предизборна подкрепа за госта. А лично председателят на Европейската комисия Барозу ще не ще стана част от предизборната кампания на управляващите в България. Впрочем, ако не искат това да се повтори, а и ако въобще искат в България нещо да се промени за добро, в Брюксел трябва да изоставят дипломатичността. Могат например да преразгледат дипломатичното си решение да оставят публикуването на политическия доклад за „напредъка” на страната за след изборите.