1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Как българското правителство иска да стимулира избирателната активност

7 юни 2005

В кулминацията на кампанията за предстоящите парламентарни избори, българското правителство избра доста необичайни начини за стимулиране активността на избирателите. Георги Папакочев се спира върху допустимостта на подобни средства в контекста на добрия тон и европейската практика

https://p.dw.com/p/At11
Българският парламент
Българският парламентСнимка: DW

По закон едно от основните задължения на всяко българско правителство е да стимулира максимален брой граждани да участвуват в парламентарните избори. Логиката на подобно задължение е ясна – политическите сили, които след вота ще влязат в новото, 40-то обикновено Народно събрание, трябва да имат подкрепата на най-голяма част от населението на страната, което ще им предостави максимално висока политическа легитимност. Доколкото най-новите социологически проучвания сочат, че близо 40 на сто от избирателите още не са определили за кого ще гласуват или дали въобще възнамеряват да участвуват в изборите, стимулирането на избирателната активност се оказва оправдано и целесъобразно.

Предложената от правителството кампания в тази посока, обаче, успя да предизвика сериозни възражения и разправии - от една страна поради подозрението за неправомерно използуване на държавни средства за партийни цели и от друга – поради проявата на съмнително добър вкус във доста необичайните видеоклипове, изработени по поръчка на кабинета.

Прецедент в българската политическа практика се оказа идеята на правителството да организира своеобразна изборна томбола, на която ще бъдат раздавани многобройни награди, вариращи от мобилни телефони до нов лек автомобил. Макар и да не противоречи на законите, тази идея беше посрещната на нож от опозиционните партийни формации, а в чужбина предизвика доста иронично вдигане на вежди. Защото макар да съществува като практика в САЩ, страните от ЕС засега трудно могат да оправдаят лукса да инвестират пари от националните си бюджети за подобно стимулиране електоралната активност. Както писа тези дни един авторитетен седмичник, «Като цяло европейците остават впечатлени от сумата от два милиона евро, която ще бъде отделена за обезпечаване на правителствената акция”.

Ние бихме добавили – не само впечатлени, но и доста шокирани. Защото след твърдото “не” на французите и холандците на проекта на Европейската конституция, на фона на нарастващата съпротива сред германската десница срещу разширяването на ЕС с двете балкански съседки България и Румъния и най-вече в навечерието на трудните преговори за бюджета на общността за следващите 5 години – проявите на разхитителност от страна на една от най-бедните бъдещи членки България са най-малкото неразумни и екстравагантни. Просто превръщането на гражданския дълг на всеки имащ право на глас да участвува добросъвестно в изборите в нещо като национално “спорт-тото”, а държавата – в гигантска изборна бинго-зала със сигурност ще създаде представата за България като държава на хазарта и несериозния подход към демократичния процес, наречен парламентарни избори. И още нещо – след като голямата награда на парламентарното изборно “лото” ще бъде лек автомобил, говори се за марката “Хюндай”, каква следва да бъде наградата на изборите за евродепутати, където залогът би следвало да бъде още по-висок? Може би “Ферари” или направо «Ролс Ройс”?

Другата шокираща “странност” се оказаха правителствените видеоклипове, изработени също с цел мотивацията на избирателите да отидат до избирателните урни.

На единия от тях млада дама отговаря на интервю за работа. Вместо очакванията за възпитана реч, от устата й изригват заплахи и псувни към интервюиращите я. На друг клип костюмирано юпи прави презентация на бизнес стратегия пред колегите си. Вместо нормален български език, от устата му се изливат ромски клетви и заплахи. Идеята е избирателите да не допускат друг да мисли и говори вместо тях.

Дали концепцията за въпросните видеоклипове е била прекопирана от американски аналози или тя е някакво “гениално” хрумване на местна агенция за политическа реклама, едва ли има значение. За силно зацапаната с вулгаризми българска езикова среда дори не е скандално и използуването на псувни в клипа – те са повсеместно явление и са част от обикновения разговорен език на улицата. Онова, обаче, което носи огромен риск е факта, че не друг, а правителството а отправя осъдителни послания към определени малцинства, в случая ромското, и то в момент, в който се разразяват локални расови сблъсъци като този в "Захарна фабрика", причинили смъртта на невинен университетски професор по история. Недопустимо е да се налива допълнително масло в огъня като се твърди, че малцинствата или хората от гетото злоупотребяват с правото си да гласуват, тъй като лесно се поддават на подкупи. А тъкмо това е подтекста на рекламните видеоклипове.

В края на миналата седмица високопоставен правителствен чиновник обяви гордо в медиите, че “Никоя кампания като сегашната досега не е предизвиквала такъв интерес в публичното пространство, което било гаранция за нейния успех». “Успехът”, естествено, ще се види в деня на парламентарните избори, 25 юни.

Онова, което е ясно отсега, обаче, са проявите на съмнително добър вкус от страна на правителството и склонност към харчене на държавни пари “като за последно”! Все неща, на които Европа ще гледа с все по-повдигнати вежди.