Как възникват американските военни бази в Гуантанамо?

Преди революцията на Фидел Кастро на 1 януари 1959 година градчето Гуантанамо, на 40 километра от сегашните военни бази на американците, представлява средище на игрални казина и бордеи. Днес американските войници могат само да си мечтаят за многократно възпяваната “Гунтанамера “ – жената от Гуантанамо. Общо 28 километра бодлива тел, минно поле и 44 контролни кули ги разделят от местните хубавици.

Възможността, американците да създадат военна база в източната част на Куба, е последица от колониалното време. В края на 19-ти век кубинците водят ожесточена борба за прогонването на испанските колониални владетели на острова. Вашингтон наблюдава тази борба за независимост с одобрение, защото стратегически важният остров същи ги интересува. Американски търговци и притежатели на плантации се обръщат към САЩ с молба за помощ и защита от бунтовните събития на острова. Помощта пристига под формата на бойния кораб “Мейн”. В пристанището на Хавана обаче “Мейн” избухва в пламъци и изгаря, загиват 260 моряци. И до днес остава неизяснено, дали това е било произшествие по невнимание, терористичен акти или дори акция на тайните служби. Реакцията на САЩ обаче не закъснява - армията напада Куба и прогонва испанците, почти без съпротива, защото основната им отбранителна мощ преди това вече е пречупена от самите кубински възстанници. Те пък се оказват победители, чиято победа им е отнета в последния миг под носа. След изхвърлянето на испанците от Куба, над острова се развява не кубинското знаме, а американското. А през 1903 година островът е принуден да приеме договор за отдаването на военноморската база Гуантанамо под наем за срок от 99 години. През 1938 година договорът е преоформен във “Вечен”. Според кубинския юрист Хосе Пераца това е юридически скандал:

Пераца:

“На практика това е вечно отдаване под наем. В член първи от договора се казва :” Докато САЩ счетат за необходимо”. Обикновенно договорите за наем дават право на собственика да си поиска обратно обекта от наемателя. Отдаването под наем за вечни времена на практика е равнозначно на промяна на собственика. Подобен ноемен договор от юридическа гледна точка е невъзможен.”

Правителството на Кастро проявява последователност от дълги години, като отказва да приеме смешно ниския наем от 4805 долара за година и настоява, на страната де бъде върната базата с площ от 116-те квадратни километра. За кубинците тя е нещо като “ нож ,забит в сърцето на Куба”:

Пераца:

Американците незаконно са си присвоили кубинска държавна територия и я държат окупирана. През 1903 година Куб поема задължението да отдаде под наем залива в Гуантанамо като една от стратегическите точки, от които да се защитава Панамския канал. Обектът на наемните отношения представляваше място за акостиране на бойни и търговски кораби. Всичко това днес не съществува. Което означава, че наемният договор е нищожен. Най-важният момент обаче е този, че навремето ни принудиха да приемем този договор” – казва кубинският адвокат Пераца.