Как Германия помага на Русия да се избави от старите си атомни подводници?

През 1958 година съветския военноморски флот взема на въоръжение първата си атомна подводница. Заповедта е издадена още от починалия през 1953 година Сталин. После броят на атомните подводници нараства поне на 250, от които междувременно снети от въоръжение са поне 193. Щефан Мориц от германското министерство на промишлеността казва:

”Проблемът е, че след края на студената война и след изтичане на срока на годност много от тези подводници трябваше да бъдат унищожени. Проблемът е какво да се прави с тези атомни елементи, които съдържат уран и излъчват, и с това съставляват опасност не само за околната среда, но и терористи може да причинят вреди с радиоактивния материал.”

Пред две години правителствените ръководители на държавите от групата Ге 8 си поставиха точно същия въпрос, защото беше съвсем очевидно, че терористи много лесно могат да се снабдят в Русия с радиоактивни материали.

””Това бяха съображения от една страна за защита на околната среда, а от друга за борба с терризма.”

Междувременно 21 държави учаснтват в това глобално партньорство, чиято единствена цел е до 2012 година да отстрани източниците на химическа и ядрена опасност в Русия. Международната общнос иска да отпусне за целта 20 милиарда долара. От тях 10 милиарда ще предоставят само СЩ, а Германия 1.5. Въпреки това през май руският заместник министър на атомната енергетика Сергей Антипов се оплака по време на посещение в Берлин, че обещаните преди две години пари постъпват много бавно. Най-напреднал досега е германско-руския проект край Мурманск, за който германското правителство предостави 300 милиона евро. Там в момента биват разрязвани атомни подводници и след това са складирани за период от 70 години с германско ноухау.

”Атомният реактор е в средата на подводницата и тя се разрязва на три части и за момента реактора се оставя в един залив край Мурманск във водата. Там сега има няколко десетки реактора, които повече или по-малко незащитени лежат във водата и чакат какво ще стане.”

А това, което ще стане е изграждането на едно дългосрочно хранилище с площ 5.5 хектара с огромна бетонна писта, склад и халета за ремонт и консервация., в които 120 излъчващи радиоактивност сегменти от реактори, трябва да бъдат съхранявани през идните 70 години. Това трябва да започне от есента на идната година.