Как гледат англичаните на германците?

...Световното първенство по футбол е повод за осезаема промяна в британската настройка към германците.

“Какъв ни е проблемът с Германия?” – пита в специална притурка вестник “Гардиън”. Над 60 години след края на войната англичаните все още трудно възприемали страната, с която повечето от тях свързват предимно нацисти, добри коли, бира и кожени панталонки. Един студент оправдава незнанието си с това, че бил учил история “само до 1945”.

През последните дни британските медии полагат явни усилия да запълнят тази празнина. Никога англичаните не са имали възможност да научат толкова много за Германия, както сега във връзка със Световното първенство по футбол. Туристическите притурки представят Германия като атрактивна дестинация; гастрономите откриват насладите на германската кухня; зажаднели души превъзнасят страната като рая на бирата. Наблюдателите уверяват, че има такова нещо като германски хумор, само че в една форма, която англичаните не познавали. Изисканият лондонски универсален магазин Хародс възхвалява германския дизайн и тръби, че в тази област Германия била наистина “на първо място”.

Духовитият спортен наблюдател на “Таймс”, който признава, че досега изобщо не му е пукало, че не знае нищо за Германия, се запасява сега с книги с “вдъхващи страхопочитание имена” като Гьоте, Клаузевиц, Ницше, Грас. Германците? “Те – пише Саймън Барнс – ядат наденички, винаги побеждават при изпълнението на дузпи, имаха за ръководител един неприятен човечец с мустачки, а езикът им е мишмаш от стържещи съгласни, способни да ти изкарат рибена кост от гърлото.”

Този иронично-закачлив тон е типичен за журналистическия език. “Ние обичаме Германия”, гласеше заглавието на материал в една туристическа притурка – “ама наистина”, бе добавено, за да бъдат уверени читателите, че не става дума за тъп виц. При обиколката из Германия авторите открили една страна, която е “необикновено красива, ведра и култивирана” – сякаш тази комбинация е нещо немислимо. Кореспондентите на английските вестници информират, че от времето на Третия райх не е имало такова публично излияние на национална гордост, както сега, когато “Германия се отърсва от шейсет години на срам и комплекси и се завръща към нормалността”. Един от кореспондентите констатира, че изведнъж хората по улиците отвръщали на усмивката на непознати минувачи. Специално за младите англичани, за които досега представата за Германия била ограничена до Хитлер, набиването на крак и пречупения кръст, последните седмици били истинско откровение.

Така че англичаните полагат явно усилия да си изградят една нова представа. Само че тя се гради почти изцяло върху старите клишета. Неизменно се прокрадват старите привички. Така например “Таймс” писа наскоро в икономическата си част, че на феновете на Англия в лондонското сити сигурно няма да им допадне това, че в момент на възраждане на старото англо-германско съперничество, врагът бил пред вратата на дома им: една пета от финансовия квартал на Лондон била в германски ръце.