Как изглеждат европейските срещи на върха зад кулисите?

Рядко европейските държавни и правителствени шефове биват посрещани с фанфари, както в Дъблин през 2004 г. по повод разширяването на Европейския съюз. Обикновено те се събират четири пъти в годината в Брюксел.

“Да опънем червения килим, да проверим дали всички знамена са вдигнати, дали организацията наред и след това да поздравим господата.”

Ханс Брунмайер изброява част от задачите си по срещата на върха. Той е шеф на протокола на Европейския съвет и заедно с 600-те си сътрудници отговаря за безупречното протичане на срещата.

“Европейският съвет, обяснява той, съществува от 1970 година. Той е създаден по инициатива на германския федерален канцлер Хелмут Шмидт и френския президент Валери Жискар Дестен.”

Формално правителствените шефове не налагат решения, а дават препоръки, чийто текст е предварително обсъден. Така наречените заключения се оформят след това в закони на многобройни срещи на ресорните министри. Само в някои случаи държавните и правителствени шефове вземат големи европейски решения, например за приемането на конституцията през юни 2004 г. Тогава шефовете позират пред телевизионните камери за публиката в страните им, например федералният канцлер Герхард Шрьодер.

“Решението, което взехме, е наистина историческо и да се стигне до него не беше лесно.”

Първата среща за конституцията преди шест месеца премина при бурни спорове и словесни дуели, без да се постигне споразумение – нещо, което всъщност се случва рядко.

“Интересно е, казва Брунмайер, когато изходът не се знае предварително. Втората среща за конституцията беше под италианско председателство. Силвио Берлускони се опита да наложи приемането на конституцията и цялата нощ имаше билатерални разговори – между нас ги наричаме “методът на изповедалнята”. Но тогава нещата не бяха още назряли и пробивът стана едва на срещата под ирландско председателство.”

25-те държавни и правителствени шефове не могат да вземат думата по всяка тема, това би отнело твърде много време. След разширяването на евросъюза списъкът на ораторите беше свит. По всяка тема има един основен докладчик, а думата вземат наистина само тези, които трябва да добавят нещо съществено. Решенията се подготвят практическо по време на обедите и вечерите, когато шефовете са насаме. След подписването на присъединителните договори България и Румъния също участват в срещите като активни наблюдатели. Преговорите за присъединяване, финанси и промяна на европейските договори се водят на правителствените конференции, на които равноправно са представени всички страни-членки на евросъюза. Такива преговори могат да траят с години или пък да забуксуват. Тогава държавните и правителствени шефове трябва да “срежат гордиевия възел”. Важно е при това, както подчертава министър-председателят на Люксембург и понастоящем председател на Европейския съвет Жан-Клод Юнкер, представата, че правителствената конференция ще мине успешно.

На всеки шест месеца председателството се сменя. От 2007 година то ще се състои от представители на три страни. Преди срещите на върха се провеждаха в страната, която председателства. Това обаче се оказа с времето твърде скъпо, освен това срещите привличат сякаш като магнит демонстранти. В Ница и Гьотеборг имаше тежки сблъсъци. От тогава срещите на върха се провеждат в Брюксел.