Как може да изглежда компромисът по проекта за нова европейска конституция?

“Важно ще бъде, срещата на върха да се превърне в успех, но той далеч не е сигурен. Полша направи няколко крачки назад от настояването си за преизчисляване на гласовете в Съвета на министрите по формулата за “корен квадратен”, но не се е отказала да постигне такава промяна. Освен това поляците не са единствените, които настояват за реформиране на сегашната система. Великобритания напр. е има резерви по въпросите за Хартата за основните права, за европейския външен министър, но така също и в областта на правосъдието и вътрешната политика. Това означава, че съществуват все още множество спорни пунктове, които трябва да бъдат преодоляни. И ако тези проблеми през последните дни са на заден план, то е защото бяха заглушени от полските възражения.”

В някои от коментарите Полша беше определена дори като изразител на интересите на по-малките страни-членки, които също биха спечелили от приемането на предлаганата формула за “корен квадратен”. Съгласен ли сте с това?

“Не мисля, че трябва да се фокусираме само върху въпроса с разпределението на гласовете при гласуванията. Важно е, в ЕС с 27, а скоро вероятно и с повече страни-членки, да не бъде блокиран процесът на вземането на решения. Защото с схемата от Ница става все по-трудно да бъдат вземани решения. Затова е така важно да бъде направена по-ефективна системата за гласуване, т.е. да бъде разширено полето за решения с мнозинство, и тъкмо в това се цели предложенията в проекта за нова конституция. Дали в крайна сметка това ще бъде т.нар. “корен квадратен”, или двойното мнозинство, или пък ще бъде нещо по средата, това не е чак толкова решаващо. Важно е да има повече решения на принципа на мнозинството, т.е. да не се налага пълно единодушие.”

А има ли според Вас германското председателство достатъчно широко поле за действие на тази така важна среща на върха?

“Все по-често се чува от Лондон, Париж, София и т.н., че ако сега канцлерката Ангела Меркел не успее, тогава никой друг не е в състояние да се справи. От тази гледна точка смятам, че германското председателство има достатъчно периметър за действие в преговорите, като не бива да забравяме факта, че 18 страни-членки вече са одобрили проекта за нова конституция. Не бива да се вторачваме само в Холандия или Франция, които отхвърлиха проекта за нов договор, или да речем към Полша или Великобритания, които също имат своите критични забележки, и мисля, че трябва да уважим желанието на Полша, която не е против приемането на конституция, а против недостатъчно смелото реформиране на системата.”

Ако приемем, че се върви към постигането на компромис, как може да изглежда той? Какво ще остане и какво ще отпадне от проекта за конституция?

“Сигурно ще отпадне самото название конституция. Всичко, което напомня за държава, ще бъде зачеркнато. Освен названието “конституция”, това са още идеята за общ химн, за общ европейски флаг, Хартата за основните права вероятно също ще отпадне. Всички тези символи ще бъдат изоставени. Вместо това ще се заложи на класическите европейски методи за реформиране и допълване на съществуващите договори. След това ще бъде търсена възможност, да не се налага вече промените да бъдат одобрявани от гражданите на страните-членки, което е изход от ситуацията с Франция, Холандия или Великобритания. С други поправки пък ще се противодейства на чешките опасения за това, кои въпроси остават от компетенцията на националните държави, и кои ще бъдат прехвърлени на обединена Европа. Чешкото правителство напр. иска да знае, за какво ще отговаря Прага и за какво – Брюксел. Това са основните отправни точки за постигането на компромисно решение.”