1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Как реагираха в Германия на либийското решение за българските медици?

18 юли 2007

Eто отговорите на представители на германското правителство и на една от германските журналистки, която следи отдавна случая с българските медицински сестри. Информация на Маринела Липчева:

https://p.dw.com/p/BJa8
Снимка: AP

Облекчение беше най-често повтаряната дума, последвана от формулировката: това обаче е само първата крачка. По време на последната си пресконференция преди лятната ваканция германската канцлерка Ангела Меркел заяви:

Най-напред пожелавам на медицинските сестри, които вече не са под дамоклевия меч на смъртното наказание, да напуснат възможно най-скоро Либия. По този въпрос работят и ще продължат да работят много хора, защото медицинските сестри и лекарят се намират в една драматична ситуация, която ние не можем да си представим. И ако успеем да постигнем това, ще сме направили за тези хора нещо много, много важно и ще сме сигнализирали, че международната общност не се примирява в такива случаи, заяви Ангела Меркел.

А в писмена декларация на германския външен министър Франк Валтер Щайнмайер се казва: „Надявам се, че разговорите, водени по време на германското председателство на ЕС с либийската страна, ще отворят пътя за завръщането на нашите европейски съграждани в родината при семействата ни”.

И германският заместник- външен министър Гунтер Глозер подчерта, че тази първа крачка към разрешение на проблема е в резултат на общите усилия в ЕС през изминалите месеци. Дали тя може да се нарече успех, при положение, че не беше постигнато освобождаване, а само трансформиране на смъртното наказание в доживотен затвор. Отговорът на Гунтер Глозер:

Важно беше, да се покаже европейска солидарност. Нямаше да постигнем нищо, ако в полза на медиците се беше намесила само една страна. Помогнаха многобройните инициативи общо от името на ЕС, помогна това, че САЩ подкрепиха тези инициативи. Ето защо според мен е добър знак това, че първата важна крачка беше постигната след като ЕС говори на един глас. Вярно, продължи дълго, но не заради ЕС.

Гунтер Глозер отказа да даде категоричен отговор на въпроса, дали изплащаните обезщетения, които в крайна сметка доведоха до трансфромиране на присъдата, не са един вид откуп и дори признаване на несъществуваща вина:

Първо, ние непрекъснато подчертавахме, че по наши сведения, медицинските сестри и лекарят не носят вина, но и че ние сме солидарни със семействата на болните деца. Вие ще ме разберете, че в хода на тази първа крачка, няма да коментирам подробности. Трябва да се радваме, че беше взето такова решение и се надяваме, че ще последва следващата крачка,

заяви германският заместник-външен министър Гунтер Глозер, имайки предвид връщането на българските медици у дома.

За разлика от политиците журналистите и наблюдателите са доста по-директни в оценките си. Според журналистката Юлия Герлах, чийто анализи за ситуацията в Либия, бяха публикувани през изминалите месеци в онлайнизданието на реномирания вестник Ди Цайт, обезщетенията са добре премислен и логичен за Кадафи ход:

Често се казва, че ръководителя на Либия Моамар Кадафи е луд и жесток човек. Мисля, че това не е точно така. Той не действа неразумно. Той е жесток, но сделката беше постигната по много рационален начин. Ако погледнем стратегията му спрямо Запада през последните години, ще видим, че Кадафи положи много усилия, за да възстанови отново контактите си там, в Европа и в Америка. Бяха направени редица крачки, които предизвикаха учудването ни. Например, че Кадафи се отказа сам от покупката и употребата на оръжия за масово унищожение. Никой не предполагаше, че той ще направи това. Или пък, че ще се възстановят дипломатическите отношения със САЩ,

казва журналистката Юлия Герлах. Защо при това положение обаче съдебния процес с българските медици се протакаше толкова дълго и се стигна до потвърждаване на смъртните присъди. Защо Кадафи поставяше на карта отношенията си със Запада? Любопитна е тезата на Юлия Герлах, според която все пак има връзка между атентата от Локърби, за който Западът вини режимът на Кадафи, и осъдените български медици в Либия

Той винаги е подчертавал, че парите, които е платил като обезщетение за жертвите от атентата край Локърби не са признание за вина. Че той е платил тези пари по разумни причини, за да се затвори тази страница, но не и защото се признава за виновен. С тази сделка с българските медицински сестри той така да се каже доказа, че могат да се плащат обезщетения, в този случай от страна на ЕС, без да се признава вина. Това е неговото доказателство,

твърди германската журналистка Юлия Герлах. Според нея с изплатените обезщетения за болните от Спин деца Кадафи ще спаси и реномето си в страната, като запуши устата на опозицията най-вече сред младите хора. Възможно ли е обаче, играта на нерви да продължи и при следващата крачка: връщането на българските медици в родината им, въз основа на българо-либийската спогодба от 1984-та година, позволяваща те да излежат присъдата си в България:

Човек никога не знае, но е логично да се очаква скорошното им връщане в България. Ако следим логиката на Кадафи, той няма основания за задържането им,

казва германската журналистка Юлия Герлах, запозната с политическата и обществена ситуация в Либия.