Presseschau: Sarah Palin

Днес международните страници на германските вестници са като разбунен кошер по повод скандала в САЩ. Коментаторите оценяват по различен начин разкритията от личния живот на Сара Пейлин, кандидат за вицепрезидент на републиканците, но общият извод е ясен: кандидатът за президент Джон Маккейн има сериозен проблем. Абендцайтунг от Мюнхен коментира:

Кандидатката за вицепрезидент трябваше да бъде изненадващият ход на Маккейн, но тъкмо нейният личен живот поднесе неприятна изненада на кандидата на републиканците. Той оповести, че е знаел за аферите, но дори собствените му сътрудници се съмняват. Сара Пейлин се обявява против предбрачните сексуални връзки и против сексуалното ограмотяване в училище, но в същото време

собствената й 17-годишна дъщеря е бременна

- а това никак не се харесва на религиозните избиратели. Обаче тъкмо тази могъща група избиратели Маккейн се опитваше да спечели с номинацията на Сара Пейлин. Нима толкова опитен политик като него наистина е знаел фактите за своята млада кандидатка? В обкръжението му се говори, че е взел решението си часове преди оповестяването му, без да се е информирал както трябва. Импулсивен и непредвидим човек е Маккейн, казват неговите критици. А изборът на Сара Пейлин показва, че в това има нещо вярно.

Пише Абендцайтунг. Кьолнише Рундшау смята скандала за тривиализация на политиката и припомня:

В Афганистан талибаните постепенно получават надмощие. Империалистическите стремежи на Русия поражат загриженост по цял свят. Иран трескаво разработва атомната си бомба. В Близкия Изток мирът все още никакъв не се вижда. Стотици хиляди собственици на имоти в САЩ треперят от страх, че ще изгубят дома си. И какво правят републиканците в началото на своя конгрес, който ще номинира двойката за президентските избори? Те посвещават по-голямата част от вниманието си на бременността на непълнолетната дъщеря на кандидатката за вицепрезидент Сара Пейлин и произтичащите от нея въпросителни за изборите на 4. ноември. Така

тривиализацията на предизборната борба в САЩ

достигна до ново рекордно равнище. Сега мъжът, който иска да застане начело на най-могъщата страна в света, просто трябва най-сетне да удари с юмрук по масата и да се скара на съпартийците си: защото то бива-бива, ама чак толкоз не бива.

Смята коментаторът на Кьолнише Рундшау. В Мюнхенския Меркур четем точно обратното мнение:

За броени часове Маккейн се оказа изправен пред руините на своята президентска кампания.

За Обама и неговите хора занапред никак няма да е трудно да представят Републиканската партия на Буш и Маккейн като лоно на лицемерието и двойния морал, каквато тя наистина е. Защото броят на конгресмените-републиканци, изявяващи се като застъпници на консервативната ценностна система, които през последните години бяха уличени в компрометиращи житейски ситуации, достига десетки. Няма нищо позорно в това непълнолетната ти дъщеря да забременее. То обаче се превръща в проблем тогава, когато се опитваш да пробуташ на благочестивите си привърженици една съвсем различна действителност.

Категоричен е Меркур. Накрая Ханделсблат с един исторически паралел и една прогноза:

Ако разкритията за губернаторката на Аляска продължават със същото темпо, с което започнаха през тази седмица, тогава късметът на Джон Маккейн може да се изпари точно толкова бързо, колкото се и появи. Разгорещени дискусии се водят вече около въпроса доколко внимателно е била проучена Сара Пейлин. Тъкмо тези дискусии хвърлят сянка върху Маккейн. Ако в крайна сметка му се наложи да оттегли кандидатурата й, това ще бъде ни повече ни по-малко от катастрофа. Такова нещо вече се е случвало. През 1972 година демократът Джордж Макгавърн беше принуден да се откаже от първоначалния си кандидат за вицепрезидент Томъс Игълтън, за когото се разбра, че навремето е страдал от депресии. На тогавашните избори в крайна сметка спечели Ричард Никсън - с огромна преднина.

Припомня Ханделсблат.