Кант и човешката свобода

Кант различава "просветената епоха", в която човекът е способен да си служи със собствения си разум, от "епохата на Просвещението", в която се премахват пречките по пътя към Просвещението. За него "епохата на Просвещението" е действителност още по времето на Фридрих Велики. Днес можем само да се дивим в каква решаваща степен е осъществена вече неговата визия за епохата на Просвещението и същевременно колко сме далеч още от "просветената епоха". Епохалната битка между религията и науката е подтикът за размислите на философа, фиксирани в есето му "Що е просвещение?". Основният проблем по времето на Кант е доминацията на църквата, която бива преодоляна чрез формалното разделяне на религиозната и политическата власт и чрез духовното освобождаване на индивида от мисловните шаблони, налагани от религията. Извършилата се по онова време промяна е така дълбока, а институциите на съвременния либерален Запад са така дълбоко пропити от нея, че днес тя просто не се забелязва повече и се смята за нещо естествено. Няма и дума, църковната власт продължава да съществува, но гласът на папата е само един в какофонията от гласове. Твърдението на Кант, че покорството пред религиозния авторитет представлява самопричинена непълноценност, която била следствие от мързел или страхливост, звучи днес странно и старомодно. Ние сме толкова далеч оттам, че днес пътят на най-малката съпротива се свежда до безкритичното възприемане на секуларния мироглед. Днес на Запад се изисква повече смелост да се застъпиш за религията, отколкото против нея. Животът в света, който Макс Вебер нарече "размагьосан", има съвсем различни последствия от онези, предречени от Кант. Във всеки случай не се забелязва онази "просветена епоха", в която действа една естествена наука, поставена в служба на универсализирането на хуманизма и уважаваща човешкото достойнство. Съвременната наука е по-скоро противник на Кантовото схващане за морала. Произведенията на Кант са посветени на голямата задача, да се поставят моралните виждания на християнството върху научна основа. Той иска да покаже, че християнското схващане за човека като същество със свободна воля, създадено по божие подобие, може да бъде рационално разбрано и без Откровението. На базата на това прозрение се изгражда един секуларен политически ред, които разглежда човешките същества като цел, а не като средство. Кантовата метафизика включва дуализма между царството на природата и царството на свободата, нещо, което съвременната наука стриктно отхвърля. Тя интерпретира човека изцяло в рамката на материалистични критерии. За науката човешкият разум е просто един компютър, чието равнище на сложност ще бъде достигнато един ден от компютърната технология. Тогава машините ще придобият човешки качества като разум и чувства. Развитието на човека подлежи на направление посредством генната молекула, една наистина сложна програма, която въпреки това един ден ще бъде изцяло обяснена и усвоена. С други думи, съвременната наука отхвърля именно това, което е залегнало в основата на моралния ред постулиран от Кант: възможността за истинска човешка свобода, която не е подчинена на законите на природата и затова не може да бъде сведена до тях. Единствено тази свобода превръща човешките същества в самоцел и съставлява основата на човешкото достойнство. Поради липсата на философски обоснована вяра в човешкото достойнство ни остава или един некачествен релативизъм или, от страна на науката, един утилитаристичен морал, почиващ върху едно редукционистично схващане за човека. Науката не вижда човешката същност на човека и затова не знае граници за технологическите промени на човека. Това наистина е една интерпретация на човешката свобода, но не онази на Кант. Така че днес "просветената епоха" е също така далеч, както и по времето на Фридрих Велики.