Кариерата на един криминален случай

От 75 години историците спорят кой е подпалил берлинския Райхстаг на 27 февруари 1933 година. Знае се само, че в 21:05 се пукнали първите стъкла, а в 21:30 огънят вече бил обхванал цялата сграда на парламента. По същото време е заловен и един странен човек – мръсен на вид, със сплъстени коси и гол от кръста нагоре, ако не се броят тирантите. Това бил холандецът Маринюс ван дер Любе, чието самопризнание, че сам е извършил палежа, отначало се натъкнало на голямо недоверие.

Още от самото начало националсоциалистите и комунистите настървено си разменят взаимни обвинения за палежа. Този спор излиза далеч извън границите на Германия и вече десетилетия наред занимава историците. Младият изследовател Свен Феликс Келерхоф очевидно обаче е тръгнал по друг път. Не случайно подзаглавието на неговата книга гласи „Кариерата на един криминален случай”. Келерхоф с голям успех се опитва да намери изход от лабиринта, където навред дебнат литературни измислици, преувеличения и идеологеми.

Читателят ще му бъде благодарен за усилията. И за прецизната работа с източниците, и за многобройните факти. Ще научи, например, колко бързо се е разпространил огънят, какво е установила полицията, какво са казали експертите. И отново ще се натъкне на въпроса:

Кой е имал полза от пожара?

Отговорът няма защо да се търси толкова дълго. Пожарът беше изгоден само едного – на Хитлер се предоставя уникалната възможност с един удар да циментира властта, която току-що е спечелил. Келерхоф описва как на следващия ден Хитлер, Гьоринг и Гьобелс светкавично се възползват от ситуацията, за да започнат унищожителен поход срещу политическите си противници. Пожарът всъщност е и раждането на диктатурата на националсоциалистите. Ден по-късно излиза извънредният декрет „За защита на народа и държавата”, който отменя много ключови граждански права. През първата нощ са арестувани 130 комунистически функционери и други лидери на левицата, само в Прусия близо 8 хиляди души са вкарани в предварителния арест. Вече нищо не може да спре Хитлер, който обявява националсоциалистическата си революция. Малко по-късно Райхстагът с мнозинство от две трети приема извънредното законодателство, което окончателно слага край на Ваймарската република. Свен Феликс Келерхоф смята, че така възниква фюреровата държава. Без подпалването на Райхстага националсоциалистите нямаше да успеят само за седмици да подкопаят основите на държавата, смята авторът, който описва и Лайпцигския процес, завършил с оправдателна присъда за българина Георги Димитров и за Ернст Торглер, фракционен лидер на германските комунисти. Осъден е Маринюс ван дер Любе – психически лабилният холандец, когото и Свен Феликс Келерхоф обявява за едноличен извършител в една сериозна и интересна книга.