Карсай президент

Избраният на 9 октомври с 55 процента от гласовете Карсай измина нелек път в политиката. Когато оглави временното правителство в края на 2001 той се видя изправен пред задачи, които изглеждаха просто непосилни: да се преодолее формиралият се в течение на гражданската война калашниковски манталитет, да се държат в шах могъщите областни босове, да се воюва срещу останките от талибаните и да се подготви терена за стопанското и социалното възраждане. Карсай преживя няколко атентата; трима членове на неговия кабинет обаче станаха жертва на терористични нападения.

Сега вече основите на новото развитие са поставени, но продължаването на мирния процес и бъдещето на страната далеч не са безоблачни. Президентските избори потвърдиха етническата поляризация в страната. Преди всичко извън градовете се гласува според егническа принадлежност, а не според политическите предпочитания. Въпреки това обаче Карсай ще направи добре да сформира един етнически балансиран кабинет. Иначе няма да може да се отърве от имиджа, който се опитват вече да му насадят неговите противници, че е само президент на пащуните.

Другият проблем е справянето с различните политически и религиозни течения в страната. В хода на предизборната кампания Карсай направи отстъпки на консервативните и проислямистките сили, представяйки се като патриот и благочестив мюсюлманин. На предстоящите през април парламентарни и общински избори тези сили със сигурност ще му припомнят направените обещания.

По време на тригодишното управление на своя преходен кабинет Карсай ръководеше държавните дела без парламентарен контрол и често само на своя глава. Занапред обаче той ще трябва да отговаря за своята политика пред законно избраните народни представители, което несъмнено ще ограничи възможностите му за маневриране.

Карсай не предложи някаква подробна политическа програма. По-скоро той оповести продължаването на усилията за възстановяване на Афганистан, изтъквайки специално, че ще действа най-енергично срещу областните бейове и дрогите.

Успехът на бъдещата му политика ще зависи в голяма степен от добрата воля на съседните страни. От най-голямо значение обаче е дали Западът и по-специално САЩ ще продължат все така неотстъпно да подкрепят мирния процес в района. Сигурно е във всеки случай, че евентуалното отслабване на тези усилия би зачеркнало постигнатото през последните години.