Кинематографът - литературната работилница на Кафка

Бях на кино. Плаках. Тази лаконична записка в дневниците на Кафка не е убягнала от вниманието на изследователите му. Само че неговата страст към киното не успява сякаш да ги заинтригува. “Кинематографичния ефект” в текстовете на Кафка споменава мимоходом още Теодор Адорно в едно от есетата си, но никой друг след него не се връща повече към тъй любопитната тема.

Влечението на Кафка към новата за неговото време медия на киното някак не пасва в интерпретационните модели на тълкувателите му. Сюрреалистичния, загадъчен свят в неговите произведения те се опитват да обяснят достъпно и донякъде дидактично въз основа на биографията му. Аурата на самотния, смъртно болен интелектуалец, измъчван от прекомерна самовзискателност, от постоянни съмнения в себе си и в авангардните си литературни амбиции, страдащ от неразрешимия конфликт с бащата, от омразната чиновническа професия и злополучните си влюбвания, като че ли никак не съответства на страстта към едно масово развлечение като киното.

Преди Първата световна война киното все още се смята за евтино, сензационно и мелодраматично зрелище – тривиално развлечение за простолюдието, а следователно и развлечение, което не приляга на интересите на един образован млад човек с вкус към изкуството. Това обяснява предаваното по инерция предубеждение на изследователите, че темата “кино” не е релевантна за творчеството на Кафка.

Магията на “движещите се картини”

Едва модерната литературна наука започва да открива удивителния феномен на киното в света на Кафка - и да добива нови познания за световъзприятието на писателя. През 1996 г. германският актьор и публицист Ханс Цишлер публикува студията си “Кафка на кино”, преведена междувременно на десетки чужди езици. Авторът сверява записки от дневниците с програмите на стари киносалони и установява заглавията на криминалните и исторически филми, мелодрами, комедии, които е гледал Кафка в родния си град Прага, както и в местата, по които е пътувал. Цишлер констатира, например, че записката: “Бях на кино. Плаках.” е свързана с филм за живота на еврейското население в Палестина, който Кафка гледа в “Синема Калцони” по време на краткия си престой във Верона.

Литературоведът Петер-Андре Алт се възползва от тези проучвания и по своему ги допълва с книгата “Кафка и киното. Кинематографичното повествуване”. Идеята си за кинематографичното повествуване авторът обяснява така: Кафка е бил ревностен кинозрител, привлечен от магията на “движещите се картини”. Нещо повече, начинът му на разказване е белязан от погледа на кинозрителя. Ритъмът на движението, подреждането на отделните сцени, мотивите, гротесковият комизъм, фантасмагориите, усетът към екзотичното – всичко това в неговите текстове често е продукт на киното.То присъства в неговите разкази, от една страна, чрез специфични мотиви и образи, от друга страна като образец как може да се построи и разкаже дадена история.

Увлечение и работилница на идеи

В анализа на текстовете Алт обръща внимание на забавянето и ускоряването на действието, привежда примери с епизоди на преследване, които се четат като откъси от киносценарий. Проследява как са усвоени и адаптирани към прозата не само техники на монтажа и ракурса, а и редица сюжети и митове на нямото кино. Идентифицира прототипа на замъка, описан в едноименния последен роман на Кафка, и подсказва косвена връзка с мястото на действието в “Носферату”, легендарния ням филм на Вилхелм Мурнау. Не само страстно увлечение, а и своего работилница, от която извлича подтик и идеи как да обнови традиционния разказ – това е киното за Кафка според Петер-Андре Алт. Фланьорството в тъмния киносалон откъсва Кафка от глождещите мрачни мисли, откъсва го – временно и като в транс – от самия него. Точно както от самосъмненията, самообвиненията, от бремето на абсурдно повтарящия се тягостен делник го избавя иначе единствено писането. Както споделя в писмо до Фелице Бауер:

Моят живот е съобразен единствено с писането и ако понякога в него настъпват промени, те се дължат само на още по-пълното отдаване на писането, защото времето е кратко, а силите са малко, в канцеларията е истински ад, жилището ми е шумно и се налага да вършим какви ли не фокуси, след като хубавият и праволинеен живот не ни спохожда.

Стилът на Кафка придобива специфичния си характер чрез преработването на кинематографични модели на движение и сюжети. Начинът му на повествуване се гради на гротесковите кадри и хиперболи на ранното кино, трансформирани, модифицирани и уплътнени с изразните средства на литературата. Киното присъства навсякъде в неговите разкази: в ритъма на уличното движение в големия град, в сцените на преследване, в престъпленията и патоса, в изразите на страха и във фантомите на ужаса. Експресионизмът на Кафка е експресионизмът на нямото кино. Книгата на Петер-Андре Алт прави ред изненадващи открития, които хвърлят нова светлина върху текстовете на големия модерен класик.

Нов прочит

Основният стремеж на автора е не да коригира досегашните представи за Кафка. Насочен е по-скоро към издирване на следите, които чувствителното възприятие на писателя за модерната техническа епоха запечатва в изразните форми на модерната литература. Покрай това прочитът на Алт ясно показва, че фантастичното, странното, непроницаемото в прозата на Кафка произтича не от радикална затвореност спрямо живота в неговата епоха, точно обратното – произтича от изострена реактивност, включително към този живот. Каква роля играе киното в творчеството на Кафка, кои са филмовите образци, които той възприема, как ги трансформира в литературата? Алт поставя интересни въпроси, които разкриват света на писателя от неочакван ъгъл. А и подсказват паралели със сходно повлияна от кинематографа изразност при други модерни и постмодерни автори.

Peter-Andre Alt: Kafka und der Film. Über kinematographisches Erzählen. C. H. Beck, München 2009, 238 S.