Китайският президент в Париж

На 27 януари преди четиридесет години Шарл де Гол стана първият западен държавен глава, който установи дипломатически отношения с империята на Мао Цзедун. Гневната реакция на Вашингтон не го притесни - нито пък това, че трябваше да предаде стария си съюзник Чан Кайши, който, укрепил се на остров Формоза, днешния Тайван, сънуваше как се завръща победоносно в Пекин. Де Гол се чувстваше вече стар, но всичките му приемници по-късно са посещавали Китай.

Всички търговски нации в света се борят днес за благоволението на Пекин, за да получат достъп до най-големия пазар на света. Впрочем германският търговски обмен е два до три пъти по-голям от френския, но Париж наваксва много бързо. Иракската война сближи двете страни още повече. Китайците оцениха високо и факта, че през април миналата година, точно в разгара на епидемията от Торс, когато всички чужденци избягваха Китай, френският премиер Жан-Пиер Рафарен най-безстрашно посети Пекин. Отношенията ни никога не са били по-добри - уверяват във френското външно министерство.

Що се отнася до човешките права, те ще трябва да почакат. Темата се споменава редовно от Ширак или Шрьодер, но никой не смее да дразни прекомерно пекинските велможи. Днес китайският държавен глава Ху Цзинтао ще държи реч пред депутатите от Националното събрание, чиито предшественици навремето фиксираха "естествените, неотменими и свещени права на човека". Поради тази причина някои парламентаристи няма да присъстват на церемонията. При това не само леви, но и един консервативен депутат ще бойкотират Ху. "Никой не ни задължава да слушаме думите на един човек, оглавяващ една от най-големите диктатури в света" - казва приятелът на Ширак, Лионел Лука, който председателства дружеството за френско-тибетска дружба. Така например един от най-известните китайски писатели живее от години в изгнание в Париж. В навечерието на пристигането на високия пекински гост бе съобщено, че Гао Джанцзян, носител на Нобелова награда за литература за 2000, не е бил поканен на предстоящия панаир на книгата в Париж. Усуканите официални обяснения не можаха да обезсилят подозрението, че френските власти не искат да дразнят могъщия Китай.