Китай е заплашен от социални безпокойства

През 1970-та година Дън Сяопин полага основите на китайската реформаторска политика. Още тогава политическият лидер смята, че е нужно първоначално част от населението да се обогати, за да може да поведе напред страната. Този подход, който е в основата на стремителния възход от отминалите години, би могъл сега да се превърне в гибелен за Китай. Все по-големите разлики между бедните и богатите слоеве на населението заплашват да предизвикат социални безпокойства.

Принципно китайското правителство би могло да направи извънредно положителна рекапитулация на последните три десетилетия. Растежът ежегодно достига нови върхове и както се прогнозира - през 2006-та би могъл да е 9 процента. Още през 2004-та година по размер на брутния вътрешен продукт Китай зае четвърто място в света. Освен това – през изминалите две десетилетия над 200 млн души можаха да бъдат спасени от бедността.

С нарастващите икономически възможности на държавата се променя и ролята на Китай по отношение на международните институции. Така например – през април 2005-та година бе предоставена последната пратка храни за подпомагане на Китай от страна на ООН – от Организацията по прехраната – след като в продължение на 30 години от Световната организация се оказваше съдействие за изхранването на китайското население. От няколко години вече Китай е сред държавите-донори.

Само че социалните проблеми, които са най-осезаеми в централните и в западните райони на страната, хвърлят сянка върху забележителните успехи. Ако, например, се направи разпределение на брутния вътрешен продукт на глава от населението, ще останат само по 1000 евро на човек – докато в Германия са 27 хиляди. Особено що се отнася до живеещите в селските райони хора – ситуацията им се променя едва-едва. Статистиката показва, че градските жители печелят около три пъти повече, отколкото жителите на селските райони. Освен това – по линия на най-богатата една пета част от населението се получава половината от общите приходи.

Значителни разлики се установяват и по отношение на продължителността на живота: така например – градското население живее около 5 години по-дълго от селското. Като важен фактор в това отношение е системата на социална сигурност: докато половината от граското население има здравни застраховки, то в селските райони само 15 процента от жителите са осигурени. Представителят на ООН в Китай Халид Малик предупреждава за възможните последствия: когато въпреки значителния икономически растеж бедните и онеправданите се пренебрегват, това нерядко води до социални безпокойства.

В името на решаването на проблемите на страната правителството утвърди цяла поредица структурни реформи. Към тях се числи и отпадането на съществуващите от времената на империята аграрни данъци, които трябва да се начисляват на общината. От края на 2005-та година този данък ще отпадне – и се разчита така да нараснат доходите на селяните, които са най-много засегнати от бедността.

Решаващо за бъдещото развитие на Китай ще е това дали правителството ще осигури достатъчно благосъстояние, което да бъде справедливо разпределено, още преди възникването на евентуални социални безпокойства и протести – които биха могли да се отразят негативно на растежа. Наистина – в последния си петилетен план правителството си постави амбициозната цел да изгради изцяло почти несъществуващата за момента система за социална сигурност. Но пък същевременно последната драма около отровените води на река Сонгхуа, при която властите дълго игнорираха предстоящата катастрофа, показа, че и в Пекин и при местните власти е задължително преосмислянето на подхода към проблемите.