Клаус Шрамайер за доклада на българския вътрешен министър Румен Петков

КШ: Списъкът е впечатляващ, но аз нито мога да потвърдя тези факти, нито да ги опровергая. Правителството положително е направило много в тази област, но проблемът е, че в мрежата явно попадат само дребните и средните риби. Така и не се чува нищо за високопоставени лица, изправени пред съда или осъдени. Може да се попита и още нещо: какво става с разкриването на всичките сензационни поръчкови убийства? Нека да споменем само Луканов, чиито предполагаеми убийци току-що бяха оправдани. Или пък Илия Павлов. По въпроса цари пълно мълчание. Има и други изненадващи неща. Много необичайно е, например, един дипломат да се изказва за правния ред в страната-домакин. А американският посланик през последните месеци остро разкритикува българското правосъдие – нещо, което ни кара да се замислим. Изненада ме и още нещо: изявлението на Главния прокурор, че стотици престъпления вече не могат да влязат в съдебната система, защото е изтекла давността. Очевидно съответните прокурори не са изпълнявали задълженията си. Това се е случило по времето, когато Главен прокурор беше Филчев. В момента той прекарва времето си като дипломат в Казахстан – малко или повече интересно. И с нежелание са връща в България, дори когато трябва да дава показания. Навярно трябва да се запитаме: каква е неговата отговорност за фиаското на прокуратурата? Защото нека да си припомним крилатия израз на неговия предшественик: “Над мен е само Бог”. С други думи: Филчев държеше всичко под свой контрол, беше в състояние да дирижира нещата в прокуратурата. И го правеше. И още един пример. В последния брой на Виртшафтсблат Бети Ганева коментира един скандален случай. Германски бизнесмен, който притежава изключително добър и скъп парцел в центъра на София, става жертва на измама, в резултат от която губи собствеността си. Това става с помощта нотариус и в резултат от действията на една съдийка. Досега нито прокуратурата, нито Апелативният съд в София съумяват да възстановят справедливостта. Всичко това са все много странни неща. Нека накрая да спомена и четвъртата поправка в българската конституция, за която също става дума в доклада на министър Румен Петков. Питам се: как ли ще изглежда новият Инспекторат? Първо – не е указано на какви условия трябва да отговарят инспекторите и в какви случаи могат да бъдат отзовавани. Но най-важното е: кой всъщност контролира тези контрольори? На практика никой не може да им дири сметка. Освен това този нов орган ще влезе в противоречие с изискването на Конституционния съд за уравновесяване на различните институции. Тоест, промените в Конституцията наистина трябваше да бъдат направени от Велико, а не от обикновено НС. Боя се, че тази последна конституционна промяна пак не е оптимална и ще бъде последвана от нови.

АА: Смятате ли, че Брюксел ще остане доволен от доклада на Петков?

КШ: Не. Те вече решиха да изпратят три комисии в София, които трябва да подложат всичко това на проверка.