Клаус Шрамайер коментира доклада на Европейската комисия

Клаус Шрамайер: "Ще се спра само на правните въпроси. Преди това искам да направя едно важно уточнение. Смятам, че в Брюксел съществува илюзията, че българската правова държава може да се създаде с вътрешни реформи. Проблемите са по високите етажи, затова е трудно държавата сама да успее да се излекува.

Искам да направя две предварителни забележки. Първо, ако е вярно това, което четем във вестник “Сега” - а именно, че еврокомисарите от България и Румъния, както и Франко Фратини са се застъпили за смекчаването на формулировките в доклада - се питам защо тези хора, които са директно засегнати, имат право да участват в консултациите. Това важи в особена степен за еврокомисаря Фратини, отговарящ за правосъдието, който се компрометира с близостта си до Румен Овчаров. Питам се също - не трябва ли Комисията да служи за пример, да налага правилно процедурите, както би се очаквало от всеки съд.

Второ: Колко иска да изчаква още Европейската комисия? На няколко места в доклада се казва, че времето за реформите е било много кратко. Питам се защо? От години четем едно и също в докладите на Европейската комисия за напредъка на България: липса на правова държавност, ненаказана корупция, ненаказана организирана престъпност. А нищо не се променя. Сега отново се проявява търпение и се чакат резултати.

Няколко думи за исканите от Комисията реформи. Според мен Европейската комисия трябва да се раздели с илюзията, че институционалните промени ще могат да донесат подобрение. Става въпрос за конституционните поправки, създаването на инспекторат, който да съблюдава дейността на съдебната система, реформата на Висшия Съдебен Съвет и други. Особено като се има пред вид, че някои промени са все още недоузрели като, например, инспекторатът. В новосъздадените институции не работят нови хора, с нов начин на мислене, затова нищо няма да се промени. Хората, които ще работят там, са хванати в гъсто изплетените мрежи на зависимостта си и затова ще действат, както в миналото.

Ако иска нещо да се промени, то човек трябва да започне с нужните реформи, които могат да се въведат само от Великото народно събрание. Това означава например премахване на “Следствието” като самостоятелна служба, деполитизация на Висшия съдебен съвет, въвеждане на конституционната жалба и редица други.

Положително оценявам факта, че Европейската комисия изисква конкретни доказателства. Тя казва например: “успехът трябва да се измерва в броя на повдигнатите съдебни дела и на произнесените присъди”. Тогава обаче се питам защо Комисията не изисква бързи действия по случаите "Овчаров" и "Александров". Те се проточват - без конкретен резултат.

Или пък защо Комисията не помага за изясняването на конкретен случай. Например в четвърти и пети брой на вестник “Виртшафтсблат” се посочва случай с германски бизнесмен, който бе излъган от партньора си и му бе отнет скъп парцел. Нито прокуратурата, нито съдилищата санкционираха това нарушение. Според мен точно тук трябваше да се намеси Европейската комисия и с премахването на подобна несправедливост да постави ясни критерии за реформите."