1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Клаус Шрамайер коментира доклада на Европейската комисия

Благородна Григорова28 юни 2007

Коментар на Клаус Шрамайер, член на ръководството на Дружеството за Югоизточна Европа, публицист и експерт за процесите в България, за вчерашния доклад на Европейската комисия

https://p.dw.com/p/B4rN
Снимка: AP

Клаус Шрамайер: "Ще се спра само на правните въпроси. Преди това искам да направя едно важно уточнение. Смятам, че в Брюксел съществува илюзията, че българската правова държава може да се създаде с вътрешни реформи. Проблемите са по високите етажи, затова е трудно държавата сама да успее да се излекува.

Искам да направя две предварителни забележки. Първо, ако е вярно това, което четем във вестник “Сега” - а именно, че еврокомисарите от България и Румъния, както и Франко Фратини са се застъпили за смекчаването на формулировките в доклада - се питам защо тези хора, които са директно засегнати, имат право да участват в консултациите. Това важи в особена степен за еврокомисаря Фратини, отговарящ за правосъдието, който се компрометира с близостта си до Румен Овчаров. Питам се също - не трябва ли Комисията да служи за пример, да налага правилно процедурите, както би се очаквало от всеки съд.

Второ: Колко иска да изчаква още Европейската комисия? На няколко места в доклада се казва, че времето за реформите е било много кратко. Питам се защо? От години четем едно и също в докладите на Европейската комисия за напредъка на България: липса на правова държавност, ненаказана корупция, ненаказана организирана престъпност. А нищо не се променя. Сега отново се проявява търпение и се чакат резултати.

Няколко думи за исканите от Комисията реформи. Според мен Европейската комисия трябва да се раздели с илюзията, че институционалните промени ще могат да донесат подобрение. Става въпрос за конституционните поправки, създаването на инспекторат, който да съблюдава дейността на съдебната система, реформата на Висшия Съдебен Съвет и други. Особено като се има пред вид, че някои промени са все още недоузрели като, например, инспекторатът. В новосъздадените институции не работят нови хора, с нов начин на мислене, затова нищо няма да се промени. Хората, които ще работят там, са хванати в гъсто изплетените мрежи на зависимостта си и затова ще действат, както в миналото.

Ако иска нещо да се промени, то човек трябва да започне с нужните реформи, които могат да се въведат само от Великото народно събрание. Това означава например премахване на “Следствието” като самостоятелна служба, деполитизация на Висшия съдебен съвет, въвеждане на конституционната жалба и редица други.

Положително оценявам факта, че Европейската комисия изисква конкретни доказателства. Тя казва например: “успехът трябва да се измерва в броя на повдигнатите съдебни дела и на произнесените присъди”. Тогава обаче се питам защо Комисията не изисква бързи действия по случаите "Овчаров" и "Александров". Те се проточват - без конкретен резултат.

Или пък защо Комисията не помага за изясняването на конкретен случай. Например в четвърти и пети брой на вестник “Виртшафтсблат” се посочва случай с германски бизнесмен, който бе излъган от партньора си и му бе отнет скъп парцел. Нито прокуратурата, нито съдилищата санкционираха това нарушение. Според мен точно тук трябваше да се намеси Европейската комисия и с премахването на подобна несправедливост да постави ясни критерии за реформите."