“Клубът на бедните” – списание Фокус за присъединяването на България към ЕС

50 съвсем нови кресла очакват в пленарната зала на Европейския парламент в Старсбург новите депутати от черноморските държави България и Румъния. Забързано се подготвят и службите на Европейския Съэюз в Брюксел. Европа марширува в посока на Изток, и това въпреки че присъединяването на България и Румъния на 1-ви януари догодина все още не е официално оповестено. Отсега е обаче ясно, че идния вторник Европейската комисия ще препоръча приемането на двете страни в общонстта както е планирано в началото на 2007-ма. Макар и да обвързва еврочленството им с многобройни предпазни клаузи, предупреждения, заплахи и прочие, факт е, че Европа на 27-те ще се разпростира от Атлантическия океан до делтата на Дунав. Ръчно изтъкани килими от Бургас и румънски вина от добруджанските лозя ще се конкурират с португалски платове и френско Бордо. Според българския министър-председател Сергей Станишев това е напълно нормално. “Ние принадлежим към Европа на 21-ия век”, заяви той неотдавна. А германският канцлер Ангела Меркел съзира историческото измерение на предстоящото източно разширяване. “Едва чрез отварянето ни за страните, които бяха принудени да живеят отвъд Желязната завеса, Европа ще стане истински европейска”, казва Меркел. За жалост обаче европейската къща не би могла да издържи и най-малката пристройка. Това би променило цялата статика. След присъединяването на България и Румъния на европейската маса ще седнат общо 10 бивши комунистически държави. Всички те гребат алчно от купата с европейските милиарди, сключват още от сега коалиции на взаимни интереси и се надяват тайно, старите страни-членки на ЕС да отворят трудовите си пазари за техните граждани. Европейският парламентарист от германската партия на свободните демократи Александър Граф Ламбсдорф предрече в тази връзка следното: “Интересите на източноевропейскщите държави ще играят в бъдеще основна роля. Нека не забравяме, че тези страни ще успеят да наложат интересите си, по простата причина че ще са достатъчно силни”. Евродепутатът от германския Християнсоциален Съюз Александър Радван добавя: “Всяко едно разширяване променя ЕС. Демокрацията страда от това. На власт са все нови коалиции, които всъщност не представляват мнозинството от европейското население”. Това действително е така – 10-те източноевропейски държави биха имали от 2007-ма година малко над 50 процента от гласовете. Към политическото ръководство на Европа, обитавана от 483 милиона европейци, съвсем скоро ще принадлежат и представители на София и Букурещ. Това ще промени съотношението най-вече в Съвета на министрите на ЕС, където страните от бившия източен блок биха могли да сформират коалиция на бедните държави и да блокират по този начин всяко едно решение. А и европейският проект далеч не е завършен. За 2009-та е запланувано приемането на Хърватия, Полша иска да прокара еврочленството на Украйна и Беларус. Не е изключено също присъединяването на Македония. Унгарският европарламентарист Александър Доболи казва в тази връзка, че при приближаването на съседките си към ЕС България играе основна посредническа роля.

Почти всички източноевропейски държави не изпълняват обаче европейските стандарти. Дълъг е списъкът на дефицитите, изготвен от Европейската комисия. 190 неразкрити поръчкови убийства и многобрйни съмнителни съдийски решения хвърлят лоша светлина най-вече върху българската правосъдна система. Но хората в София и Букурещ не се интересуват вече от критиките на ЕС. Най-вече младите вече са стегнали багажа си в очакване на европрисъединяването, което ще отвори за тях трудовите пазари на някои от старите страни членки на общността. Най-малко 280 000 българи и румънци ще търсят през идните две години работа в ЕС, гласи преценката на специалисти.