1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Кметът на Кайзерслаутерн получава високо българско отличие

23 февруари 2007

В навечерието на националния празник на България – 3 март с най-високото отличие на българското правителство “Златна лаврова клонка” ще бъде награден кметът на германския град Кайзерслаутерн Бернхард Дойбих. Това беше поводът да го потърсим за разговор.

https://p.dw.com/p/Aspz
Фонтанът "Кайзербрунен" в старата част на Кайзерслаутерн
Фонтанът "Кайзербрунен" в старата част на КайзерслаутернСнимка: dpa

"Останах безмълвен, когато научих от българската посланичка в Берлин д-р Меглена Плугчиева, че ще ми бъде оказана тази висока чест", признава кметът на Кайзерслаутерн, който от 15 години е свързан с България. "Приемам наградата като признание за свършеното през тези 15 години", казва Бернхард Дойбих, и добавя, че за връзките си с България и побратимения Плевен мисли като за сътрудничество, което преминава през един мост:

“Ако този мост се състои от само едно въже, човек трябва да е изключително опитен, да е акробат, за да премине през него. Ако пък това въже се скъса, тогава целият мост ще падне. Затова той трябва да е съставен от много въжета, който да бъдат вплетени в обща мрежа. Говорейки за множество въжета аз имам предвид това, че трябва да бъдат използвани всички аспекти на обществения живот в един град, на един народ.”

Налага ли се този мост, за който вие говорите, след присъединяването на България към ЕС, да претърпи някакъв ремонт, да бъде преустроен по някакъв друг начин?

“Благодарение на положените усилия през всичките тези години този мост ставаше все по-широк. Днес нашите два народа са станали толкова близки помежду си, че като че ли вече нямат нужда непременно от мост, който да ги свързва. И това беше всъщност целта. Защото от историческа гледна точка България винаги е принадлежала към Европа. В училище съм учил латински и старогръцки, и знам, че страните от Югоизточна и Централна Европа вече веднъж са били обединени на основата на общите си духовни ценности и житейски опит. Нашата задача е да съживим тези връзки, да поправим това, което историята е объркала, и да му вдъхнем нов живот за бъдещите поколения. И в тази връзка смятам, че България, страните от Централна Европа и специално Германия представляват едно цяло.”

Ако след присъединяването на България към ЕС и в навечерието на Националния празник 3-ти март трябва да отправите някакво послание към българските управници, към българските политици, как би звучало такова едно послание?

“На политиците бих обърнал внимание върху това, че не те стоят в основата на създаването на близки отношения и контакти, а самият народ. Затова ние се постарахме да се сближат и да се опознаят ковкото се може повече хората от Кайзерслаутерн и Плевен. А да се познаваш означава да знаеш, кой стои отсреща, кой е партньорът ти, как живее той и защо живее по този начин. С други думи – след запознанството идва ред на запознаването с нещата от живота. И едва когато това взаимно разбиране е налице, чак тогава се достига фазата на приятелството и партньорството. Смятам, че ние спазихме правилната последователност на това развитие, за да стигнем днес до точката, от която трябва да разширяваме и задълбочаваме нашето приятелство.”

Ще използвате ли възможността да пожелаете нещо на България и българите послучай Националния празник 3-ти март?

“Пожелавам на България през следващите няколко години да се възползва по най-добрия начин от шансовете и предизвикателството, което представлява членството в ЕС. При възможностите на българите, притежаващи изключителен духовен потенциал и достатъчно сила за да се справят с трудностите, нямам никакво съмнение, че вие ще успеете в това начинание. И този смисъл се гордея с това, че имаме приятели в България.”

Накрая Бернхард Дойбих демонстрира и българските си езикови познания, като каза на чист български език:

“Аз съм плевенчанин, ние сме приятели!”