1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Кодекс за поведение на медийната група ВАЦ

14 май 2007

Александър Андреев разговаря с Бодо Хомбах, управител на медийната група ВАЦ в Есен

https://p.dw.com/p/AuVR

Днес в редовната ни рубрика - разговор с Бодо Хомбах, управител на голямата медийна група Вестдойче Алгемайне Цайтунг – ВАЦ. Бодо Хомбах дълги години беше водещ политик в ГСДП, после – специален координатор на Пакта за стабилност в Югоизточна Европа. А групата ВАЦ, към която принадлежат и българските издания Труд и 24 часа, от няколко години мощно навлезе в медийните пазари в балканските страни. Повод за разговора ни с Бодо Хомбах е Кодексът за поведение, приет от главните редактори на германските издания на ВАЦ.

Джингъл

БХ: Всъщност, ние просто формулирахме наново нещо, което се разбира от само себе си. Описахме го в детайли и поехме ангажимента да спазваме тези норми. Ето сърцевината: това, което го пише във вестника , е вярно и трябва да бъде вярно. Журналистите по никакъв начин не бива да приемат подкупи, не бива да се възползват от каквито и да било привилегии и са длъжни да полагат максимални усилия за пълното и всестранно информиране на читателките и читателите. Всичко това е добре известно и общоприето, но за съжаление имахме повод да го припомним. В момента се случва нещо ужасно, нещо според мен крайно скандално: скритата реклама в киното и телевизията, която досега беше изрично забранена, занапред ще бъде разрешена в държавите от ЕС, само с някои дребни ограничения. Смятам, че това е ужасяваща смяна на парадигмата. Вярно, забраната и досега се нарушаваше, но това не значи, че трябва да я отменим. Боя се, че след като в киното и в телевизията тя вече ще е позволена, всички останали медии ще ги последват. Това е формалният повод за нашия кодекс. Но има и още нещо. Преди няколко седмици научих една цифра, която ми направи силно впечатление и дори малко ме стресна. В нашата столица Берлин повече хора работят като пиари, в областта на връзките с обществеността, отколкото като журналисти. Това е тенденция, срещу която съвсем умишлено се противопоставяме.

АА: Какво ще кажете за опасността от намеса на издателя в редакционната работа?

БХ: Рискът съществува. В Германия тази опасност навремето беше по-сериозна, по-разпространен беше манталитетът, че онзи, който притежава печатарска машина, който е собственик, има право да се намесва и в съдържанието на вестника. В Югоизточна Европа, където нашата група има доста издания, забелязвам обаче тенденцията вестниците да се използват за определени цели, да им се възлагат поръчки. Това ме ядосва. Защото ние нямаме тази практика, ние предоставяме на нашите журналисти и главни редактори абсолютна свобода на политическата ориентация и насоченост. За нас е важно да обучим и да квалифцираме нашите журналисти. Така че в момента провеждаме много семинари, особено в Югоизточна Европа за етиката в журналистиката. Но това е друга тема.

АА: Според осведомителната агенция ЕПД вие възнамерявате да въведете Кодекса за поведение и в задграничните си редакции – тоест и в Югоизточна Европа – и подготвяте среща с главните редактори в тази връзка...

БХ: Да, имаме такова намерение. След като съвместно с ОССЕ вече подписахме Кодекс за свободата на печата и независимостта на редакциите в Югоизточна Европа, на който много държим и който, според мен, е образец за подражание, в близко бъдеще заедно със Световния съюз на журналистите ще подпишем ново, съвсем конкретно споразумение. Кодексът, който приехме в Есен, ще бъде въведен и в задграничните ни редакции, но трябва съвсем честно да ви кажа едно: за мене не е важно да събера повече подписи под него. Ние смятаме да анализираме в детайли ситуацията във всяка отделна страна и да пригодим Кодекса поотделно към всяка страна. Това не е някаква тържествена декларация, с която си правим реклама. Целта ни е Кодексът да се прилага в практиката. В германския му вариант съществуват правила, примерно за търговските отстъпки, които се дават на журналисти. Или пък за безплатните пътувания, които се предлагат на журналисти. Това са много типично германски проблеми. С колегите от Югоизточна Европа трябва да обсъдим какви са проблемите в техните страни, къде трябва да се внимава за външни влияния върху журналистите, къде и как се упражнява натиск върху тях.

АА: Знаете ли за такива случаи в редакциите на ВАЦ в Югоизточна Европа?

БХ: Бих ви излъгал, ако преглътна огорчението и гнева си от това, че и в Германия, и в Австрия, и в Югоизточна Европа често се правят опити да се въздейства върху нашите вестници. Журналисти понякога се оплакват при нас, в централата, и търсят подкрепата ни срещу такива интеревенции. Ние винаги сме готови да помагаме, разбира се. Случва се обаче и обратното: опитват се въздействат върху вестниците ни чрез нас, чрез издателите. Имали сме случаи на неприкрит политически натиск, част от тези конфликти са известни на обществеността. Ние като издателство сме известни със здравия си гръб обаче. И лично аз винаги съм готов за битки с всеки, който си мисли, че може да упражнява натиск върху нас.