Кои африкански страни посещават германските политици?

Предшественикът и Герхард Шрьодер постави подобни приоритети по време на единственото си голямо пътуване из Африка преди три години – и той като сегашната канцлерка Меркел посети Южна Африка и Етиопия. Запътят ли се към Африка, гостите от Берлин искат да видят страни, които дават поводи за надежда. Само че, подобни категорични примери се срещат прекалено рядко, поради което за повечето германски политици картата на Черния континент си остава с големи бели петна.

Освен Южна Африка, от години насам обичана цел за посещения е Мали. Руанда също е предпочитана дестинация, независимо от това, че режимът там започва да се държи все по-авторитарно. Възхваляваната преди Уганда като страна за пример на целия континент, междувременно загуби част от своята привлекателност – например в сравнение с Гана, която през тази година беше посетена от федералния президент Хорст Кьолер и външния министър Щайнмайер.

Възторгът по Етиопия, междувременно значително се охлади след нередовностите на последните избори, масовите арести и показни съдебни процеси. Тъй като обаче в Адис Абеба се намира седалището на Африканския Съюз, пътниците от Германия обичат да правят там спирка, за да се обърнат от този форум към целия континент. Това стори и Ангела Меркел. Нейното представяне там не се отличаваше значително от това на предшественика и Шрьодер. И двамата апелираха към АС за повече собствена инициатива и отговорност – африканците в крайна сметка трябвало сами да си помогнат.

Като се погледне към съставите на делегациите на Меркел и на предишния канцлер Шрьодер, стават обаче добре забележими някои основни разлики между двамата правителствени ръководители. Близо 20 представители на икономическите среди придружаваха едно време Шрьодер, докато канцлерката се задоволи с половината. Особено в бурно развиващата се Южна Африка този факт е бил регистриран особено внимателно – твърдят представители на германските икономически среди, които дори изпитват загриженост, че могат да изпаднат в не-неблагоприятни позиции. Защото в същия регион скоро пристига и френския президент Саркози, който ще води със себе си голям екип от мениджъри ипредприемачи, независимо, че страната не спада към класическата френска сфера на влияние в Африка.

Като цели на своето пътуване из Африка Меркел назова “събирането на впечатления и познания” от региона. Един от най-добрите шансове за това и предостави Либерия. Там Меркел изрази подкрепата си за първата жена - държавен глава в Африка – Елън Джонсън Сърлийф. Освен това канцлерката имаше възможност лично да преживее, какво означават за малката страна 14-те години граждански войни, в които бяха дадени около 250 000 жертви.

Това, че има алтернатива на задъханите, блиц-визити в африкански държави, от доста време насам демонстрира федералният президент Кьолер. Междувременно той е посетил седем държави в Африка, при това става дума не само за обичайните цели на политиците, но и за страни като Бенин и Сиера Леоне, както и за Ботсвана, Мадагаскар и Мозамбик. Последните три страни Кьолер посети, защото независимо от големите трудности, те демонстрират белези на икономическо оживление и демократичен напредък.