Кои са по-важните теми в германските седмични издания “Ди Цайт” и “Райнишер меркур”?

Тестовете за чужденци, кандидатстващи за германско гражданство, трудният процес на интеграция на eмигрантите, демографския проблем на германците и плановете за финансово облекчаване на семействата с деца – това са основните теми в седмичния печат. ”Светът на старите” – четем на първата страница на вестник ”Ди цайт”. ”Най-голямото предизвикателство е Иран” – така пък е озаглавено интервю с германския външен министър, публикувано в същия седмичник. По повод на ситуацията в Близкия изток ”Райнишер меркур” публикува няколко статии. Ние ще спрем вниманието ви върху коментар от този вестник, озаглавен ”Новата разсъдливост” и включен в рубриката ”Писма от Ню Йорк”.

В него четем:

Във вторник израелците ще гласуват отново, продължавайки по този начин вече 58 години веригата от демократични избори. Според прогнозите шансове за успех има наследникът на Ариел Шарон, Ехуд Олмерт, който по всяка вероятност ще оглави умерено настроена коалиция между създадената от Шарон партия Кадима и някога силната, но сега останала в малцинство партия на труда. Само че, както показаха други избори в региона, демокрацията означава не винаги победа на умерените сили. В Иран и в палестинските области неочаквано и решително победиха ислямистнки партии. В Египет пък идеологическото ядро на тези политически сили, така нареченото мюсюлманско братство, спечели 20% от гласовете на избирателине и с това прави управлението на Мубарак не особено лесно.

Ето защо непрекъснато се задава въпросът, дали е оправдана външнополитечската цел на американския президент Джордж Буш, която накратко може да се формулира така: демократизация на страни, управлявани до скоро от диктаторски и авторитарни режими, като гаранция за мира и напредъка в региона.В името на тази цел Америка загуби 2300 души по време на войната в Ирак.

Такао че днес САЩ и техните европейски съюзници са изправени пред мъчителни въпроси. Палестниската партия Хамас продължава да не признава държавата Израел, а водачите й търсят алтернативни финансови източници в арабския свят, след като Европа заплаши, че спре помощта си за палестинците. Всъщност европейците се чувстват задължени да подпомагат населението на Западния бряг на река Йордан и в ивицата Газа. Само че дали това е възможно, без да се установи контакт с правителството на Хамас?

Ако изборите в Израел бъдат спечелени от коалицията, водена от партията на Шарон, то тя ще продължи политиката му. С други думи преговорите за създаването на палестниска държава ще бъдат отново отложени. Точно тази политика беше подкрепяна от мнозинството израелци още преди изборната победа на Хамас в палестниските области.

На президента Буш не му остава нищо друго освен това, да преосмисли целта си за износ на демокрация. Всъщност той може да остане верен на този си принцип, без да го издига до лайтмотив. Защото демокрацията не може да бъде налагана, най-малкото в региони, в които политическата култура се основава по-скоро на разделението между етническите групи и религии и по-малко - на свободните избори. Дори и в Ирак, който очуди света с активното участие на гражданите си в изборите, решаващо значение за изхода им имаше принадлежността към религиозни секти, а не политически, социални и икономически интереси, които определят гласуването в традиционните демокрации. За осъзнаването на този факт САЩ платиха скъпо.