Кой е Джанфранко Фини?

заяви външният министър Фини след поражението на дясно-центристкият управляващ блок на регионалните избори. Това е нов, непознат досега тон от устата на гъвкавия председател на десния Национален алианс. До този момент той проявяваше абсолютна лоялност към премиера Берлускони, който именно отвори пътя на някогашния неофашист към най-високите държавни постове.

Берлускони казва, че поражението не било от такъв мащаб, че да налага нови избори. Тази позиция налага граници на амбициите на Фини. Той не може да очаква, че Берлускони ще се оттегли доброволно или пък ще се задоволи с поста на държавен глава. Той знае също, че последната отсечка, до самия връх, ще бъде най-трудната в досегашната му стремителна кариера. Така че Фини, един признат майстор на тактиката и стратегията, би трябвало да знае много добре цената на предизвикателството, което отправя към Берлускони. Защо тогава просто не изчака?

Бившият учител от Болоня, син и внук на прононсирани фашисти, направи една от най-впечатляващите политически кариери в следвоенна Италия, сравнима може би с онази на Йошка Фишер в Германия. Идвайки от десния край на неофашистката младежка организация, Фини израстна до най-популярния политик на Италия – от години вече той се радва на най-високи стойности в публичните анкети. Освен като майстор на партийната политика той се оказа съвсем на мястото си и във външното министерство, движейки се на дипломатическия паркет със сигурността на сомнамбул.

Фини направи неофашистите на Алмиранте приемливи за широките обществени и политически среди в Италия, като изхвърли фашисткия фолклор и на бърза ръка преименува партията им; той се превърна в убеден европеец, съдействайки активно при подготовката на новата конституция на ЕС; той загърби историята на своята партия, посети Освиенцим и Яд Вашем, търсейки сближение с Израел – с такъв успех, че Ариел Шарон не може да се нахвали от него.

“Миналото е минало” – гласи простият девиз на Джанфранко Фини, на който неговите политически противници не вярват, следейки невероятните му преображения. Берлускони е политик на инстинктите и емоциите. Фини, смятан за главния претендент за короната, се напасва към всяка ситуация, като винаги изчислява много добре кога точно ще може да се измъкне от сянката на Берлускони. Сега обаче е все още твърде рано.