1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Кой и как се противопоставя на брюкселските намерения за опазване на климата?

5 март 2008

Разпределянето на тежестите в политиката за опазване на климата предизвиква все по-голямо напрежение сред страните от ЕС.

https://p.dw.com/p/DIGx
Снимка: Picture-Alliance /dpa/DW

Седем от екоминистрите на източноевропейски страни поставиха дори под въпрос предложения от Евроепейската комисия енергийно-екологичен пакет.

Председателят на Европейската комисия Барозу прояви завиден оптимизъм по отношение на спора с Германия. Като една от най-големите сили в автомобилостроенето Германия се противопоставя на исканото от Брюксел завишаване на допустимите граници за въглероден диоксид, изхвърлян от автомобилите.


"Компромис ще бъде постигнат"


категоричен е Барозу след срещата си с министър-председателя на германската провинция Долна Саксония Кристиян Вулф, където е централата на концерна Фолксваген. В същото време Барозу защити плановете на Европейската комисия, с които германските концерни Мерцедес и БМВ се задължават до 2012-та година да намалят с една четвърт изхвърляния от новите модели автомобили въглероден диоксид. "Това е едно честно предложение", категоричен е Барозу.
Symbolbild Klimaschutz USA Kyoto Protokoll
Снимка: picture alliance / dpa
Отговорът на германското правителство не закъсня. Заместник-министърът в еко-министерството Матиас Махинг заяви:


"Трябва да внимаваме, за да не превърнем екологичната политика в индустриална."



Според Берлин плановете на Брюксел натоварват най-вече производителите на големи автомобили като БМВ и Мерцедес, и по-малко Фиат и Пежо. Енергийно-екологичният проект на Евроепйската комисия не се нрави никак и на източноевропейците. Литовският екоминистър Артурас Паулауска например обвини Брюксел в това, че пренебрегва усилията на всички страни, които през последните години бяха принудени да намалят драстично емисиите на парникови газове.


"Никой не обръща внимание на напредъка, който извършиха страните след 1990-та"



възмути се литовският министър. Проблемът е в това, че този път Европейската комисия направи плановете си въз основа на данните за опазване на климата в отделните страни от 2005-та, а не както досега - от 1990-та година. Естествено това засяга най-вече страните от бившия соцлагер. Те не пропускат случай да подчертаят, че след промените са извършили огромен напредък в опазването на климата. Този напредък обаче става видим само ако се направи сравнение с 1990-та година. Ето защо не само Литва, но и Унгария, Естония, Латвия, Словакия, Румъния и България настояват да се върне старият метод за сравнение. Това обаче означава, че Брюксел трябва да преработи целия си енергийно-екологичен пакет.