Кой ще бъде новият президент на Германия?

Изборът се провежда през май. Всъщност изискванията към германския държавен глава са доста ограничени: той има репрезентативни функции и играе преди всичко обединяваща роля в държавата. Той може да предупреждава и напомня, дори да критикува - и това е в общи линии всичко, една задача, с която досега са се справили успешно осем президенти на Федералната република. Това че всички те притежаваха определен партиен профил не попречи на работата им. Изобщо партийната принадлежност не е проблем. Проблемът е, че изборът на кандидатите е свързан с партийно-тактически съображения, нещо на което ставаме свидетели и сега. Съотношението на силите във Федералното събрание - съставено от всички депутати в Бундестага и от също толкова членове на областните парламенти - е сравнително ясно. 538 от общо 1206 избиратели са от ХДС/ХСС; това, с други думи, е най-силната фракция, но тя не разполага с абсолютно мнозинство. То е постижимо с гласовете на СвДП, либералите, които биха могли обаче да подкрепят и кандидат на социалдемократите и Зелените. Именно това е сега големият въпрос. ХДС/ХСС не оставят никакво съмнение, че следващият президент трябва да бъде от техните редове. Председателката на ХДС Ангела Меркел държи изрично това да е мъж, тъй като подозира, че избирането на жена на най-високия държавен пост би объркало плановете й да стане следващият канцлер на Германия. За разлика от ХСС, за нея е приемлив обаче и кандидат на либералите. Шефът на либералите Гидо Вестервеле би укрепил значително позициите си, ако успее да наложи кандидат от своята партия. Само че избор с помощта на социалдемократите и Зелените би бил погрешен сигнал за него. Понастоящем всички партии се дебнят взаимно, подхвърляйки имена и стратегии. Много се говори за достойнството на високия пост, но изборът на кандидатите следва стриктно тактически съображения. Това няма да увреди президентската длъжност, едва ли ще нанесе някаква вреда и на бъдещия титуляр - налага се обаче един логичен въпрос: защо президентът да не се избира пряко от народа? Защото тогава ще трябва да има повече власт, чуваме обикновено в отговор. В това също не би имало нищо лошо, важна е дозата в последна сметка. Преди известно време президентът Рау пусна идеята, че държавният глава би могъл да играе роля при назначаването на върховните съдии. Това е един възможен вариант, който все пак е много далеч от модела за президентска република. Същевременно населението би имало възможност да избере човека, когото смята за най-подходящ - а това не е лоша предпоставка за обединителната функция на държавния глава.