Кой ще оглави новото иракско правителство?

е спечелило едва един процент от гласовете. Християните са съсредоточени в северен Ирак, около град Мосул, а много християнски села са разположени непосредствено до поселища на сунитите. Поради непрестанните вълнения в Мосул, не всички избирателни бюра можаха да бъдат отворени. Освен това станаха известни и всевъзможни нередности. Затова Йонадам Кана от християнското обединение настоява за нови избори в северната провинция.

Оплаквания има и Шариф Али Бин ал Хюсеин. Престолонаследникът на последния иракски крал успя да привлече 25 групировки за своето Движение за конституционна монархия. Но и в провинция Анбар, неговата крепост, гласуването бе много слабо, тъй като областта влиза в тъй наречения сунитски триъгълник на непрестанни атентати. Говорител на принца казва, че въпреки всичко те искали да постигнат национален консенсус. Затова зад затворени врати вече течали преговори между всички политически сили в Ирак относно вида на новото правителство - въпреки че окончателният резултат от изборите все още не е оповестен. "Трябва да направим всичко възможно, за да подкопаем влиянието на екстремистките и сепаратистките сили" - подчертава говорителят.

В разговорите участвал и шефът на най-голямата сунитска партия, Мохсен Абдел Хамид, въпреки че неговата Иракска ислямска партия, както и останалите сунитски организации, бойкотира изборите - информира Адел ал Каяр от Института за Ориента в Хамбург и съветник на един от багдадските университети. Обсъждало се възлагането на поста председател на парламента на сунит, министър-председател щял да стане най-вероятно някой шиит, а президент - кюрд.

Каяр, който присъства на преговорите като наблюдател, казва, че особено трудно ще бъде назначаването на министър-председателя; той щял да бъде вероятно от шиитския Върховен съвет на ислямската революция или от партията Дава, които влизат в Обединената иракска коалиция. Смята се, че шиитската листа може да е спечелила над 50 процента от гласовете. Шиитите все още действат сплотено, за да се доберат най-сетне до политическото влияние, което им бе отказвано така дълго. Но някои наблюдатели се опасяват, че много скоро от това единство няма да остане нищо.