Коледа – Вярата и врявата около Коледните празници

Както всяка година мултинационалните корпорации отново насъскаха апетитите на консуматорите. Децата изреждат всичко, което искат, с надеждата желанията им да бъдат изпълнени тази вечер и да им се явят увити в лъскава хартия и подредени под елхата.

Врявата около Коледа е перфектният пример за безпогрешния усет на търговците, които първи се качват на вълната на хорските настроения и превръщат всичко в пакетирана стока.

Търговците са стопаните на храма – в прекия и в преносния смисъл на думата. Те продават идеи, търгуват с надежди, предлагат чудеса, подреждат на сергията сувенири с лика Божий и ключодържатели с този на майка му; продават молитвени книги, свещи, тамян; пясък от Синайската пустиня, кръстчета от Витлеем, въздух от Ерусалим (в малки консервни кутийки) и хербаризирани клонки от Гетсиманската градина.

Суеверният страх на човека от онова-което-може-и-да-го-няма, но по-добре да не го сърдим сипе монета след монета в златния трезор на Църквата. На всяка църква…

Някъде там идеалното се среща с материалното. От сблъсъка избухва многоликото лицемерие на онези, които са подготвили подробен ценоразпис за пречистване на души и на тела, за опрощаване на грехове и за осигуряване на място в ложата на праведниците.

Твърдението, че има кой да изкупи земните ти безобразия, е един от най-гениалните търговски фокуси на християнството. Вършиш каквото искаш, плащаш и си готов!

Други религии обещават безсмъртие след смъртта – достатъчно е да дръпнеш фитила на няколко пояса с взрив, увити около кръста или скрити под якето на посочено от други място и… Чека за услугата го получават останалите живи от семейството.

Симбиозата между клира и политиците, които зад олтара разпределят сфери на влияние, приходи и печалби, а пред него зоват паството да почита Силния и да вярва във Всевишния, възпита радикалния фанатизъм – еднакво уродлив в джамията, в синагогата и в черквата.

Човек има нужда от вяра, може би има нужда и от Бог, но няма нужда от посредници между себе си и него. Защото посредниците винаги взимат процент от печалбата. И колкото е по-дълго разстоянието от единия до другия край на веригата, толкова е по-висок този процент.

Но днес е Коледа и се предполага, че разговорът за проценти не е подходящ. Утре ще се събудим натежали от отминалата празнична вечер. Ще се успокоим, че краят на света не е настъпил и ще открием излишеството от запаси, с които сме вървяли към този ден. Златен ден за мултинационалните корпорации.