Колко източно разширяване на ЕС може да понесе още Германия?

Списанието констатира, че след първоначалната еуфория по източното разширяване от май 2004, междувременно е настъпила фаза на отрезвяване, повлияна от отрицателните резултати на референдумите за новата европейска конституция във Франция и Холандия. И в двата случая, курсът към по-натататъшно разширяване на общността изигра съществена роля – се казва в публикацията, която цитира данни на “Евробарометър” за настроенията в Германия. Според тях 59% от германските граждани са против приемането на нови държави в ЕС – а по отношение на Турция отрицанието е още по-високо: 71%. С оглед на високата безработица и слабост на икономическата конюнктура, мнозина се виждат като безпомощни жертви на източното разширяване. Във Франция символът за социален дъмпинг е полския водопроводчик, а в Германия – плочкаджията от Изтока.Освен това все повече предприятия изнасят производствата си частично или изцяло в страните-кандидатки за членство. Те ги привличат с добре квалифицирана работна ръка, която работи за около една пета от тукашните заплати, с ниски данъчни ставки, а отскоро и с европейски финансови помощи при установяването на фирми. Особено граничните области в ЕС често се оказват по-слаби в конкуренцията – поради по-високи производствени разходи и по-ниски субсидии.

Като възлови въпроси, свързани с европейското разширяване, икономическото списание “Капитал” определя следните няколко: “Докъде се простират границите на ЕС? Има ли алтернативи на пълноправното членство? И колко още страни-кандидатки могат да понесат гражданите на сегашния ЕС? Тези въпроси, свързани със смисъла и целите на европейската интеграция междувременно занимават и политиците на ЕС.

По-нататък германското списание съобщава някои факти, свързани с въпроса, дали Германия губи или печели от източното разширяване. От началото на 90- те години германски фирми са инвестирали 40 милиарда евро в страните-кандидатки. Според Мюнхенският Институт за Източна Европа това отговаря на загуба от около 50 000 работни места в Германия, макар че в тази статистика не са взети предвид положителните ефекти от въпросните инвестиции. Освен това списанието прави уговорката, че инвестициите в новите страни-членки на ЕС и без друго не са прекалено високи. Както и преди германските инвеститори предпочитат Западна Европа. В подкрепа на този факт говорят данните, според които през 2005 година инвестициите в “старите” държави от ЕС са възлезли на около 22 милиарда евро, което е било с шест пъти повече отколкото в новоприетите държави. Страховете за огромен приток на външна работна ръка - също са по същество неоправдани – констатира по-нататък статията на “Капитал”. През 2004 в Западна Европа са се установили 34 000 източноевропейци – почти двойно повече отколкото през 2003г. Само че голямата част от тях са живеели и преди в Западна Европа и просто са легализирали правото си на престой – главно чрез създаване на занаятчийски фирми. Въпреки това новите страни- членки в ЕС оказват сериозен натиск над германския пазар на труда. Германската работна ръка е все по-готова да прави компромиси по отношение на заплащането, с цел да запази работното си място.

В края на статията са изложени мерки, чието изпълнение би направило германската икономика по-конкурентноспособна. В тази връзка са споменати нуждата от реформа на фирменото дело, на данъчното облагане за фирми, намаляването на бюрокрацията и снижаването на допълнителните разходи покрай цената на труда. Цитирани са и резултатите от студии, посветени на ефекта от източното разширяване върху германската икономика. От тях излиза, че източното разширяване представлява изключително щастливо стечение на обстоятелствата от гледна точка на Германия, макар ,че има и губещи от този процес – главно по-слабо квалифицираните и по-възрастните. Докато “старият”ЕС” успее да се подготви изцяло за европейския пазар на труда, който ще се либерализира изцяло най-късно през 2011 година, ЕС има нужда от спиране на процесите на разширяване – се казва в статията. Ако общността не успее да омекоти социалния ефект от икономическите промени, целият интеграционен проект ще бъде поставен под въпрос. Без политическа поддръжка икономическите свободи обаче не могат да бъдат запазени в дългосрочен план. В това отношение няма да се промени нищо, даже и след приемането на новата конституция.