Коментар за отстраняването на румънския президент

ската криза в страната, твърди в коментара си Роберт Шварц.

Защо всъщност? Защо президентът се оказа в тази незавидна ситуация? – Ако питатете обикновените румънци, те ще ви отговорят така: защото той казва истината. Същите тези хора подкрепят своя президент, когото отново биха избрали.

Самият Бъсеску знае това много добре, и поради това залага сега вс5чко на една карта: Той е привърженик на варианта, казусът да бъде решен от избирателите. С националния флаг в едната ръка, и с микрофон в другата – така президентът се показа пред хората след като новото парламентарно мнозинство му беше гласувало вот на недоверие. На няколкото хиляди демонстранти, стекли се в центъра на румънската столица за да изразят своята солидарност с него, президентът Бъсеску благодари за подкрепата, след което ги помоли да се разотидат. “Ще се видим отново на изборите”, допълни той.

Съвсем очаквано новият съюз в парламента между управляващите либерали и пъстрата опозиция, състояща се от бившите комунисти и две по-малки национал-популистски партии – партия “Велика Румъния” и Консервативната партия – действаха като един срещу президента Бъсеску. С това беше сложено началото на нов кръг от битката между премиера Калин Попеску Таричану и президента Бъсеску.

Не бе изненада и това, че искането за прекратяване на президентските правомощия на Бъсеску беше подкрепено от управляващите либерали. В началото на този месец премиерът изгони от управляващия съюз демократите на президента Бъсеску, в т.ч. успешната министърка на правосъдието Моника Маковей, която обаче заради подетия поход срещу корупцията изведнъж се оказа неудобна. Така дойде редът и на президента Траян Бъсеску.

Вярно е, че Бъсеску винаги е бил неудобен политик. Заради навика си да се меси във всички политически дела, той не бе харесван особено от повечето румънски политици. Негоите противници го обвиняват, че в посредническата си роля като президент е погазил конституцията на страната. И независимо, че тези обвинения бяха отхвърлени от конституционния съд, депутатите гласуваха за прекратяването на президентските правомощия. Зад това мнозина различават личния ангажимент на румънския президент в противодействието на корупцията, отварянето на архивите на Секуритате и публичното осъждане на комунизма. Очевидно е, че засегнатите от това не са могли да му простят.

Сега въпросът е, какво ще се случи оттук нататък? Независимо, дали в установения срок от 30 дни ще се проведе национален референдум или до 3 месеца ще бъдат насрочени нови избори, неговите шансове за оставане в двореца Котрочен са не лоши. Във всички социологически допитвания той води по популярност, а останалите партии просто нямат достойна кандидатура срещу него.

Но дори и да бъде преизбран Бъсеску, това няма да реши политическата криза в Румъния. Разбира се, ако в страната не започне спешно дебат за промени в конституцията. Сегашният основен закон е твърде остарял и представлява идеална почва за битка за повече власт между правителството, парламента и президента. Румъния трябва да се самоопредели, дали е за парламентарна или за президентска република. И двете форми не са възможни, и сегашната криза е доказателството за това.

Но пътят дотам е дълъг. Най-напред в играта като залози са поставени доверието в политическата класа и способността на страната да се интегрира в ЕС. На този фон вече немалко страни от ЕС се обявяват за мониторинг върху Румъния, освен това страната е заплашена от задействането на защитните клаузи заради блокираните реформи в правосъдието и превенцията на корупцията. Всичко останало са тихи и спокойни води за капитана Бъсеску и неговия кораб Румъния.