Коментар за приключилата обиколка на Франция

Имало едно време едно състезание Тур дьо Франс, което въобудешявало хората. В него участвали професионални колоездачи, на които хората се възхищавали и им сваляли шапка. Победителите били герои за възрастните, а по-младите ги приемали за идоли. Това е приказката за чистия колоездачен спорт.

Днес никой вече не вярва в нея. “Вино”, както галено наричат Александър Винокуров, някогашен съотборник на друга дискредитирана икона в професионалния колоездачен спорт – Ян Улрих, ни поднесе горчивата чаша с допинг. Така Александър вместо във Велики, се превърна във великия лъжец.

Когато изхвръкна от състезанието Винокуров отдавна вече не беше фактор в общото класиране. С жълтата фланелка блестеше Михаел Расмусен, датчанинът, който познаваме като отличен катерач, и който обаче изведнъж се показа и като страшен бегач на къси разстояния. Допинг у него не можа да бъде доказан, но лъжата блесна, тъй като опита да се скатае от дошлите на проверка контрольори.

Твърде късно и той беше изваден от играта, когато жълтата му фланелка беше символ вече не на спортните му резултати, а на пробите му с урина, от които междувременно хората бяха започнали вече да се интересуват повече отколкото от неговото време.

Германецът Патрик Синкевиц и италианецът Кристиян Морени трудно можеха да мерят сили с Винокуров и Расмусен. Синкевиц бягаше с екипа на Ти-мобайл, а Морени – с този на френската компания Кофиди. И двата тима досега се смятаха за основни застъпници в борбата срещу употребата на допинг, наричаха си “стъклени, прозрачни”, т.е. – чисти професионални бегачи. Но фактът, че и състезатели от тези два тима бяха проверявани за забранени стимуланти, показва, че усилията на екипите за самопречистване и снемане на подозренията не винаги водят до реално очистване от допинга.

А какво да кажем за победителя в тазгодишното издание на Тур дьо Франс – испанеца Алберто Контадор? Който се застъпи с едната си ръка за него, трябва да знае, че бърка в огъня, и в другата си ръка вече трябва да си е приготвил мехлем против изгаряне. А.С. – с тези инициали Алберто Контадор фигурира в списъците на испанския лекар Фунетес, следящ допинг-контролите. Та нали тъкмо заради това Контадор не беше допуснат до старта на миналогодишното издание на Тур дьо Франс! Сега Контадор бяга за тима на Дискавъри, победителя сред отборите. Това е тимът, който дълги години наред беше оглавяван от Ланс Армстронг, и за който тим тази година се говори, че най-умело се е справил с проблема с употребата на допинг сред всички конкурентни участници.

Професионалният колоездачен спорт е повален на земята, заразен с отровата допинг. Отборите вече на играят заедно, функционерите са разединени и изпокарани, а политиците от различни бои се надпреварват в играта на популизъм.

Единствената искрица надежда откриваме в младите професионалисти като Линус Гердеман. При едно от катеренията той се раздаде изцяло, за да вземе за 1 ден жълтата фланелка. Това обаче му струваше огромни закъснения в следващите етапи. Ето така може да изглежда чистият колоездачен спорт. Или може би това е начало на друга приказка?