Коментар за приключилата среща на върха на югоизточно-европейските държави

В декларацията се подчертава общата ангажираност и политическа воля за евро-атлантическа интеграция. Домакинът на срещата, българският премиер Сергей Станишев, изрази надеждата, че Съветът за регионално сътрудничество скоро ще даде зелен семафор за осъществяването на конкретни проекти. Защото именно отсъствието на конкретни проекти е най-големият недостатък на ПСЮИЕ.

Среща, обречена на незначителност

"Много шум за нищо" - така би трябвало да гласи най-откровеното обобщение за срещата на върха. По време на заключителната пресконференция българският премиер Сергей Станишев наистина няколкократно подчерта значението на общата декларация като основополагащо послание за бъдещото сътрудничество на Балканите, но конкретни резултати от срещата тямаше никакви. Не можеше и да се очаква балканските държави да се споразумеят за единна позиция по темата Косово, или пък Гърция и Македония внезапно да се разберат по т.н. "спор за името". Даже и в сферата на икономиката срещата на върха от самото си начало бе обречена на незначителност. Защото крупните енергийни и инфраструктурни проекти са или оспорвани /тръбопроводите "Набуко" и "Южен поток", например/, или пък и без това се движат под ръководството на ЕС.

Процесът за сътрудничество в Югоизточна Европа /ПСЮИЕ/ е организацията приемник на Пакта за стабилност в Югоизточна Европа. Името е знаменателно: тромавото заглавие, както изглежда, се превръща в програма. Създаденият от ЕС в Кьолн в 1999 г. Пакт за стабилност, въпреки първоначалните затруднения, имаше ефект. Първо, защото зад него беше двигателят Европа. Второ: защото балканското сътрудничество беше стимулирано с много пари отвън. И трето: защото Пактът за стабилност със своите разнообразни работни маси беше перманентно работеща организация. Без пари, без прегледно разпределение на задачите и без балансиращиото влияние на ЕС,

ПСЮИЕ си остава говорилня без значимост.

А и всички участници продължават да гледат към Европа, вместо да се погледнат взаимно в очите. И да си представят ЕС не само като цел, а и като доказал качествата си модел за ефективно регионално сътрудничество.

Срещата на върха в българския черноморски град Поморие може все пак да предяви един скромен успех. Да се срещнат външните министри, правителствените и държавните ръководители от повечето югоизточноевропейски страни е само по себе си вече крачка напред. А макар и сръбската делегация на напусна пленума в сряда в знак на протест срещу словото на косовския външен министър, официални представители на Белград и на Прищина заседаваха за пръв път около регионална маса за конференции.

Или обобщено казано: балканските държави излязоха от Пакта за стабилност като "пълнолетни субекти". Сега регионалното сътрудничество е в собствените им ръце. Първата среща-проучване в Поморие не доведе до някакви сензационни резултати, но като едно добро начало срещата на върха в Поморие може все пак да бъде отбелязана като знак на надежда.