Коментар за срещата на върха ЕС-Русия

исти преди срещата на Г-8. Очакваната липса на резултати от срещата в самара е неуспех за Ангела Меркел, твърди в коментара си Инго Мантойфел:

Най-големият успех на срещата в руския град Самара на брега на Волга е това, че тя въобще се състоя, и че Меркел, Барозо и Путин имаха възможност да си поговорят открита. Повече и не биваше да се очаква, защото още от самото начало беше ясно,у че на тази среща няма да бъдат взимани никакви важни решения.

Безрезултатният изход от срещата е ясен неуспех за германската федерална канцлерка Ангела Меркел и за нейния външен министър Щайнмайер. Защото двамата си бяха поставили за цел на германското председателство на ЕС подобряването на отношенията с Русия, което да се изрази в сключването на ново споразумение за партньорство между ЕС и Русия. Това намерение не беше непременно неоправдано, защото не само от руска гледна точка германия е най-добрият партньор на Москва в ЕС.

Намеренията на Меркел обаче бяха трудно начинание, дори напълно безперспективни. А това е така, защото Русия при управлението на Путин въобще не е готова на компромиси и задълбочаване на партньорството в смисъла, който европейците влагат в това.

Външнополитически Москва се чувства силна и отново на върха. В ролята си на енергиен износител и свързаното с това оживление на руската икономика той усеща вече увеличаващата се роля на Русия на международната сцена, както навремето на такава се радваше съветският съюз. Неговата игра е свързана с даването на урок на антипатичните му съседни държави, някогашни участнички в Съветския съюз, и вбиването на клин между старите и новите страни-членки на ЕС.

В тази смисъл едно сближаване с Европа не се вписва в концепцията на Кремъл. След по-малко от година трябва да бъде избран нов президент, и сегашният руският управленски елит е решен да запази изцяло за себе си решаването на въпроса за новия обитател на Кремъл – без участието на опозицията и без критичните забележки на Запада.

Не беше много мъдро, да бъдат погребани германските намерения за подобряване на отношенията с Русия. С това Путин показа на европейците, колко далече днес в политически смисъл е Русия от Европа. По-скоро тя се показва като труден и невъзможен партньор, с когото ЕС може да преговаря.

След срещата в самара много европейски политици ще си зададат въпроса, след като и Германия се провали, тогава в състояние ли е въобще някой да направи нещо за задълбочаване на партньорството с Русия в смисъла, който европейците влагат в това?

По този начин Путин засилва позициите на критично настроените спрямо Русия страни в ЕС. От това пък ще загубят тежест онези в ЕС, които пледират за отстъпки и компромиси спрямо Русия. А в този смисъл срещата на върха в Самара е провал не само за Меркел, но и за Путин и за Русия ...