Коментар от Бернд Рийгерт за перспективите пред ЕС през новата 2004 година

Още преди премиерът на Ирландия Бърти Ахърн да се качи наринга в качеството си на прдеседател на Съвета на енросъюзана първи януари, той попари надеждите и очакванията. Да бъдескоро възобновен провалилия се първи опит за дебат по европейската конституция, заяви Ахърн, е нереалистично. Твърде изпокарани са европейците, твърде дълбоки разногласията. Предипарламентарните избори през март в Испания, където правителството отхвърля проектоконституцията и без това нищо няма да се раздвижи. Вместо да разреши спораыАхърн ще бъде повече от достатъчно зает със задачата да не допусне пукнатините вЕС, чиито страни-членки през май ще станат 25, да се задълбочат още повече. Ирландският прав. ръководител отхвърля Европа на двете скорости или на групите от пионери, каквито сега предлагат предпазливо Франция и Германия. При все това само след няколко седмици би могло да се стигне до среща на т.н. "основни европейци", групиращи се около германо-френския двигател на общността. Твърди се, че премиерът на Люксембург Жан Клод Юнкер вече предприемал усилия в тази насока. Първите опити за смяна на линията последваха само няколко часа след провалилата се конституционна среща на върха в Брюксел. Шест от страните-платци дадоха да се разбере, че нямат готовност да вливат още пари в ЕС. Сега досегашните получатели трябвало да преотстъпват средства на новите членки на изток.Това би засегнало преди всичко Испания и Полша, т.е. двете страни, които според прочита на "основните европейци" предизвикаха провала в Брюксел за настояването си във връзка с оценките за вота И без това щекотливите финансови преговори се смесмат с въпросите за властта в конституцията. По този начин може да се предвиди, че волята за интеграция и способността за интегриране на европейците ще бъдат подложени през годината на разширяването 2004-та на сурово изпитание. Изпокараните държавни и правителствени ръководители трябва да изберат нов председател на Комисията на ЕС, който да поеме ръководството на администрацията на съюза, състоящо сеот 25 комисари -по един от всяка страна. За един от "горещите"кандидати се смята люксембургския премиер Юнкер, но за яд на Италия и на редица малки държави членки, той се обявява за "Европа на двете скорости" Към края на годината предстои дасе вземе решение и по въпроса, дали да се започнат предприсъединителни преговори с Турция. Стъпка, която също няма дабъде сред неоспорваните.
Единната европейска външна политика, наченките за която закърняха по време на конфликта в Ирак, няма да е лесен проблеми през 2004 година. В обозримо време няма да се стигне до общ външен министър, предвиждан от проектоконституцията. Към края на 2004 год. дневният ред включва и Пакта за стабилността на еврото. Холандия обеща да всяка цена да изиска спазването на задълженията за бюджетна консолидация, пренебрегнати от Франция и Германия. По една случайност именно Холандияще поеме от Ирландия председателството в средата на годината.
ЕС, който се приближава към 50-тия си рожден ден, вече е преживял не една и две кризи. След понесените удари, следваха лечебни шокове и нови импулси в интеграцията. И заплахата д различните скорости,каквито де факто съществуват в редица политически области, не е нещо ново. На прав тескст: разрастващият се евросъюз няма да се разпадне и този път, но 2004 годинаще е тежка.