1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Комисията за защита на река Дунав отбелязва с “деня на Дунава” годишнината от създаването си

11 юни 2004

Дунавът е най-международната река в света. От извора в Германия до устието в Черно море тази река е в близост с общо 18 държави. Това обаче крие и опасности, тъй като по почти трихилядкилометровия път от извора до делтата повечето от тези държави пълнят реката с нечистотии и отрови. Ето защо преди 10 години 13-те най-големи дунавски страни се обединиха в Комисията за защита на река Дунав със седалище във Виена. Н

https://p.dw.com/p/AsaG
Дунав при Регенсбург в Германия
Дунав при Регенсбург в ГерманияСнимка: dpa

� 29-ти юни Комисията празнува с “Деня на Дунав” рождения си ден.

Когато Комисията започва работата си през 1994 год., тя е изправена пред голямата задача тази жизнена артерия на Европа в едва ли не най-истинския смисъл на думата да бъде опазена от по-нататъшно замърсяване и да бъдат премахнати насените вече щети. Заместник-председателят на Комисията Филип Велер е доволен от постигнатото:

Велер:

”За тези 10 години качеството на водата силно се подобри. Намалихме органичните вещества, но съко така и отровните. Инсталирахме също така система за ранно предупреждаване. Ако например във водите попадне отровно вещество, то страните намиращи се по-надолу по течението могат да бъдат бързо информирани. Създадохме и работен план за защитата от наводнения. За десет години, вярваме, че сме постигнали доста много”.

Велер е особено горд с т.н. ”мониторинг система” на Комисията за защита на Дунава. В специализирания метод за анализиране централизирано се събира и систематизира цялата информация за качеството на водата или за многообразието на биологическите видове. По този начин експертите добиват чялостна представа за различните вреди нанасяни на реката. Сопред данните количеството на органичните вещества през последните десет години е намаляло наполовина. Опасността реката да ”се обърне” по този начин е отстранена. Според Велер е намаляло и количеството на отровите, увреждащи околната среда. Качеството на дунавските води в момента е от втора до трета степен т.е. между ”умерено замърсяване” и ”критично замърсяване. Фриц Холцварт отговаря в германското м-во на околната среда за защитата на водоемите. Еко какво казва той:

Холцварт:

”Просто имахме усещането, че съвместно трябва да сторим нещо, за да се подобри качеството на водите по цялото протежение на реката. Към това се прибавя, че най-вече през последните години, тъй като Дунав е важен приток на Черно море, се прави и нещо за подобряване на положението в морето.”

Поради лесно разбираеми причини инициативата за пакта за защита на Дунава изхожда от страните по долното му поречие – от Унгария нататък. Тези страни са на пръв поглед най-заинтересовани, Дунав да остане чист. Ала и страни по горното течение на реката са заинтересовани от чистотата на целия Дунав. Томас Щратенверт отговаря за международното сътрудничество в м-вото на околната среда:

Щратенверт:

”Ако не успеем и в други части на Европа, и в други части на света, да допринесем поне залко за напредъка на опазването на природата, то в един момент ситуацията неизбежно се обръща против самите нас. Не можем да бъдем ”острова на блажените” Така погледнато изнасянето на проблема навън, международното сътрудничество е винаги и част от онова, което ние вече сме постигнали, което ние сме решили или искаме да постигнем”.

И Комисията на ЕС е представена с един свой член в Комисията за защита на Дунав. Тя е особено заинтересована от прилагането на нормите за защита на водите в рамките евросъюза. Комисията обаче няма право да санкционира за нарушения извършителите на грехове срещу природата, а е принудена да предупреждава и да се надява. Поне е възможно да се упражнява индиректен натиск срещу страните нечленуващи в ЕС, а срещу страните-членки и директен. Може де се изисква повече влияние от страна на Дунавската комисия. Така например Румъния, България или Хърватия трябва още преди приемането им в евросъюза да докажат, че съблюдават спогодбите за защита на водите.

На ”Деня на Дунав" на 29-ти юни ще се празнува по особено по многото дунавски мостове, и най-вече на онези от тях, които свързнат не само два дунавски бряга, а и две различни страни.