Комисията “Писатели в затвора” бе участник във франкфуртския панаир на книгата

Само през първата половина на 2007-ма година са били убити 39 журналисти и писатели. Един от тях бе и арменецът Хрант Динк, който бе убит в Турция. Той е бил обвинен в обида на турската нация и е бил застрелян от 17-годишен националист. Списъкът на комисията Писатели в Затвора, която документира колко писатели от Турция са били заплашени или арестувани, е дълъг цели 9 страници.

Това не е добра поличба за следващия панаир на книгата, казва Вилфрид Шйолер, генерален секретар на германското бюро на международната асоциация ПЕН. През 2008 година Турция ще е страна-партньорка на франкфуртския книжен панаир. Критично се отбелязва обаче, че свободата на печата в тази страна е ограничина. Шйолер споделя:

“Мисля, че можем да променим някои неща в параграф 301. Трябва да се отмени този зловещ параграф, който е създаден, за да може да бъде преследван всеки вътрешнополитически противник и всеки опонент, и с който всъщност се дава само възможност за произволни мерки. Ако Турция иска да се присъедини към ЕС, то това е неизбежно условие.”

Под този параграф е бил обвинен не само Хрант Динк, а и световноизвестният автор Орхан Памук. Впоследствие обаче обвинението срещу носителя на Нобеловата награда за литература е било отменено. Днес се води следствие срещу сина на убития Хрант Динк, който продължава да издава седмичния вестник“Агос”, основан от баща му. Този вестник се застъпва за мирно съжителство между арменци и турци. През ноември асоциацията ПЕН ще награди седмичника с медала Херман Кестен.

През 2003-та година тази награда за смели автори бе връчена и на руската журналистка Анна Политковская, известна със своята критична позиция към военните действия в Чечня. Тя бе убита преди една година. Една от нейните колежки присъства на Панаира на Книгата във Франкфурт – Минат Курбанова от Чечня. Преди три години тя е била принудена да напусне страната си. С помощта на ПЕН намери убежище в Германия.

“Цензура, смъртни заплахи, всеобщ страх, убийства и екзекуции без съд и закон– в Чечня не важат законите, всеки човек там се страхува от военните, които идват нощем вкъщи и отвличат хората.”

Курбанова е живяла години наред в страх, тъй като е работила за независими медии. Вестникът, за който е писала, я е изпратил да търси масови гробове на чеченци, убити от руските военни. Тогава тя е била задържана и била осъдена на принудителен труд.

Наказанието и е било да пренася трупове. Курбанова:

“До ден днешен не мога да си обясня защо ме пуснаха. Защото те убиваха толкова много хора. Всеки можеше да види това на улицата. Труповете лежаха там и човек можеше да ги види.”

Майнат Курбанова е била освободена много бързо. Но има други задържани, които са били отвлечени и убити или арестувани за дълъг период от време. От години насам за комисията Писателите в затвора има само една възможност да окаже помощ – като иницира обществен натиск. Анна Политковская не можа да бъде спасена, но поне Майнат Курбанова сега е на сигурно място. Междувременно тя е получила едногодишна стипендия в Германия. Какво я очаква след това, е още неясно.