Конго и международната общност

че в течение на осем години Руанда за трети път напада Конго. Само преди един месец руандският президент Пол Кагаме заяви най-невъзмутимо на дипломатите на ООН: "Който иска мир, трябва първо да води война". Думите на ръководителя на тази миниатюрна държава би трябвало да стреснат световната общност, тъй като бяха явно известие за започването на третата война в региона.

Агресията на Руанда през 1998 доведе до "първата африканска световна война", в която участваха шест държави и в която загинаха между три и четири милиона конгоанци. След Втората световна война никъде по света не е имало толкова много убити. Никъде другаде не измират дневно по хиляда души, въпреки че формално гражданската война приключи. И ето че сега Кагаме отново е на път да драсне фитила на бурето с барут.

Какво търси руандският президент в Конго, това също би трябвало да е ясно на света. Това че искал да разбие въоръжените групировки на племето хуту, виновни за изтреблението на повече от 800 хиляди тутси, е един само привиден аргумент - и той не е нов. Този път Кагаме цели да разпростре влиянието си върху Източно Конго, богато на тропически дървен материал, злато, диаманти. Първата си цел - дестабилизирането на Конго - той я постигна вече. И затова изтегли отново войските си, предизвикали тази "стара нова война".

А международната общност? Със своите 10 хиляди войници в Конго, ООН става просто за смях; въоръжените до зъби банди наричат "сините каски" туристи. И което е още по-лошо: войниците на ООН не само, че не правят нищо, но съществуват подозрения, че сами са участвали в систематичните изнасилвания на бежански деца. Това е чист цинизъм: светът гледа безпомощно как започва третата конгоанска война и затова, защото тя е така комплицирана. Но бездействието само я прави още по-комплицирана.

Шансът за успешна военна намеса бе отдавна вече пропуснат. Вместо това - безпомощни призиви на Съвета за сигурност на ООН към Руанда, заплахи за санкции без никакви последствия. Пол Кагаме може и да е спасителят на Руанда, но той сее война в Конго - като използва впрочем щедрата финансова помощ за развитие на ЕС, която му позволи да изгради най-боеспособната армия в региона. Къде е политическата воля, необходима, за да се сложи край на изтребленията? Явно светът не е научил нищо от геноцида в Руанда.