Конгрес за демокрацията в ислямския свят
15 април 2004Бившият йеменски министър-председател АБдул Ел Ериани сумира двудневната среща с послание както към ислямските, така и към западните лидери.
”Основните ислямски ценности включват справедливост, сътрудничество и мир. Тези принципи осигуряват основата на демократичното управление и за един мирен и преуспяващ свят, с което потвърждават съвместимостта на исляма с демокрацията.”
Във всеки случай заключитлената декларация на конгреса беше мъглява по отношение на стъпките за подобряване на демокрацията в ислямските държави. Две от няколкото конкретни предложения бяха за създаване на интернет-сайт и за нова среща за по-нататъшни дискусии. Много от присъстващите обаче бяха на мнение, че конгресът им е дал важна възможност да споделят опита си. Злато Лагумджия, бивш министър-председател на Босна, заяви че от опита на страната му са направени важни изводи:
”Аз предложих опита на моята страна като пример за мулти-етническа мулти-културна европейска държава със силно влияние на Исляма, която е част от Европа, но също така и част от ислямския свят. Мисля, че тя може да е добър пример как може да изглежда в глобален аспект бъдещето на цивилизацията.”
Неизбежно срещата мина под знака на конфлика в Близкия изток. Някои арабски делегати и журналисти остро разкритикуваха конгреса, че не са поканени делегати от Иран или Палестина. Единственото обяснение беше, че са поканени отделни личности, а не държави. Главните дискусии се проведоха при закрити врата. Според представителя на Бахрейн Салах Али Абдулрахман срещата е преминала под знака на конфликтите в Близкия изток. Според Абдулрахман развитието на демокрацията в Близкия изток все повече зависи от изхода от тези конфликти.
”Мисля, че ние трябва да работим успоредно, ние трябва да продължим да работим за да разрешим кризата в Ирак и да предприемем по-големи усилия за кризата в Израел и Палестина. В същото време ние се нуждаем от стъпка към демокрацията. Мисля, че те трябва да положат големи усилия за положението в Ирак, иначе напредъка към демокрация ще бъде затруднен.”
Конгерсът беше подкрепен главно от Нашънъл Демократик Инститют със седалище във Вашингтон. Организацията обаче се държа на заден план в стремеж да омаловажи американското участие. В заключителния документ не се споменават конфликтите в Близкия изток. Но по време на заключителната пресконференция няколко от делегатите неколкократно заявиха, че демокрация на може да бъде наложена отвън, което беше леко завуалиран намек за американската намеса в Ирак.