Конкуренцията съживява вестникарския бранш, а монополизмът - го убива.

Борбата срещу инвестиционната групировка около Дейвид Монтгомъри беше водена до последния момент. В крайна сметка, тя все пак закупи “Берлинер Цайтунг”. Не само това, ами Монтгомъри обяви, че да завладеее целия германски вестникарски пазар и постепенно да създаде своя вестникарска верига. На пазара сега се предлага друг вестник за продан: социалдемократическата партия започна преговори по продажбата на Франкфуртер Рундшау, който спаси от фалит през 2004 година. Търси се немски издател, защото чуждестранните носели повече вреди, отколкото полза. Вярно е, че протестът срещу Берлинския инвеститор Монтгомъри беше правилен: Във Великобритания той брутално санира няколко вестника за сметка на журналистическото качество. И въпреки това финансовите инвеститори не са непременно лоша алтернатива. Ангажиментът на капиталови дружества даже може да окаже съживително въздействие на германския вестникарски пазар.Техният интерес сочи, колко привлекателен може да е германският вестникарски пазар като възможност за влагане на пари. Американското капиталово дружество Хелман &Фридман има дялово участие в издателство Шпрингер. “Три и” със седалище в Лондон безуспешно участва през 2004 година в надддаването за Франкфуртер Рундшау. По отношение на Берлинер Цайтунг то се отказа от наддаването, но потвърждава принципния си интерес към германския вестникарски пазар. Едно е очевидно: германските вестници се нуждаят от пари. Пари за нова техника, за нови редакционни концепции, които да задържат интереса и на младите читатели, пари, които да превръщат в конкурентноспособни и онлайн-изданията на вестинците. Не на последно място те се нуждаят от пари, с които да наваксат спадналите приходи от реклами. Финансовите инвеститори имат тези пари, и това е тяхното предимство. Затова пък на тях им е все едно, дали печатът изпълнява обществените си задължения или не. Важното е, в обозрим период да се получават високи печалби.Друга алтернатива на финансовите инвеститори – биха били например банките, които обаче са доста скептично настроени към медийния бранш. Това си личи по трудностите, които издателите обикновенно срещат, търсейки банкови кредити. Друг потенциален източник на капитали са вестникарските концерни като Шпрингер, ВАЦ от Есен, Алфред Невен дьо Мон от Кьолн или Дирк Ипен от Мюнхен. Повечето от тях вече са купували издания, изпаднали в криза. Междувременно концентрацията е толкова напреднала, че десетте най-големи германски издателства на ежедневници владеят над 50% от пазара, така че по-нататъшни желания за покупки неизбежно опират до границите на възможното според картелното право. Ако те глътнат нови издания, това ще доведе до още по-голяма концентрация на медийна власт. В региони, в които те имат монополно право, редакционните бюджети обаче бяха така окастрени, както това едва ли би станало даже и от страна на фондови мениджъри. Казано накратно: всички останали източници на капитал са също така проблематични както и финансовите инвеститори. Дали журналистическото качество ще бъде застрашено или унищожено чрез икономии или намеса на интереси, зависи от това, дали на пазара има конкуренция между различни вестници. Тогава читателите могат да сравняват, а журналистите могат да преминават от едно издание към друго. Затова намерението на големите издатели да либерализират правилата на картелното законодателство в областта на печата, е твърде опасно. При това старото картелно право е вече така изчерпано, че в многобройни германски региони и сега има само по един вестник. Все пак концентрацията на печата във Федералната република , предизвикана от големите германски издателства все още не е така напреднала, както в някои източноевропейски страни. В Полша и Хърватия германските опасения вероятно причиняват оглушителен смях. На Шпрингер принадлежи най- масово тиражираният полски ежедневен вестник, групировката ВАЦ от година на година разширява сделките си в Източна Европа. В България тя доминира над две трети от вестникарския пазар, а в Хърватия – държи 70% от него. Германците навлязоха в тези пазари, защото германското картелно право ги възпрепятстваше у дома им. Затова навлизането на финансови инвеститори от чужбина може да съживи конкуренцията. Фактът, че парите идват от чужбина, не означава непременно заплаха за вътрешния вестникарски пазар. Високата му степен на концентрация в Германия се дължи не на чужденци, а на местни издатели. Ако те получат конкуренция в лицето на чуждестранни инвеститори, това може да се отрази добре на пазара,защото конкуренцията съживява вестникарството, а монополизмът го убива.