Конституционният съд за издирването на ислямисти в Германия

Мъже, между 18 и 40 години, студенти, с мюсюлманска религия – това са белезите, считани като ориентир при издирването на ислямски екстремисти, работещи под прикрите в Германия. По тези белези е заподозрян и един роден в Мароко германски гражданин, подал жалба пред Конституционния съд.

Така нареченето растерно издирване по особени белези стана модерно особено след атентатите на 11 септември 2001. Съдиите в Карлсруе обаче решиха, че издирванията не бива да се водят без ясни улики и очертани съмнения, на принципа на ловене на риба в мътна вода, защото в противен случай заподозряните са стигматизирани като опасни за обществото, което нарушава нормалния им живот и контакти с близки и приятели.

Държавата има право и трябва да се противопоставя на терористични намерения. Само че изпълнението на тази задача е ограничено до ползването на разрешени, правови средства. Не бива цели групи от населението да живеят с чувството, че са под постоянно наблюдение. Защото тъкмо това е ключовия момент : провеждането на превантивно наблюдение, без да има указания за конкретна опасност, противоречи на конституцията. Наблюдението може да бъде оправдано, само ако има достатъчно сериозни улики и съмнения, че се готви терористичен акт. В това отношение не е достатъчно да се каже, че от 11 септември 2001 насам живеем в ситуация на всеобща заплаха. Защото предприетите мерки на следене представляват масивно нарушение на основни човешки права – например на правото на всеки индивид да знае, кой какви информации събира за самия него.

Решението на конституционния съд не бива да се тълкува погрешно. Съдиите считат растерното издирване по определени признаци за допустимо и посочват и предишни успехи, постигнати по този начин – например при разкриването на конспиративни жилища на терористичната Фракция Червена Армия.Членове на РАФ например навремето плащали наемите и сметките си за ток в брой, което е напълно необичаен метод за Германия и навежда следователите по следите на терористите.

Проблемът е, че в кампанията по издирване на радикални ислямисти в Германия, след атентатите от 11 септември, бяха събирани данни по почти всички възможни признаци и от всякъде : федералните и провинциални криминални служби събираха и сортираха данни от университети, служби за регистрация на населението, регистри за чужденци, езикови училища и школи за пилоти. Издирвани бяха индивиди от мъжки пол, с ислямска религия, родени в ислямски държави, или произхождащи оттам, на възраст от 18 до 40 години, студенти или бивши студенти. Цялото това събиране на информации обаче в крайна сметка не доведе до никакъв реален резултат. Данните – впрочем – междувременно били изтрити - твърдят от съответните служби. И все пак кой би могъл да каже, дали части от тях не са продължили да съществуват на друго място?