Контра за източното разширяване на НАТО

Това не беше големият разширителен кръг, който мнозина най-вече в Източна Европа очакваха. Германия и Франция теглиха черта на сметките, които си правеха американците. Кандидатите Украйна и Грузия остават в чакалнята. Арена на конфликта между САЩ и съюзниците им бе срещата на върха в Букурещ. Това е нещо ново, тъй като досега решенията винаги са били подготвяни предварително.

Необичайно бе и това, че 25 държави-членки не успяха да уредят абсурдния спор между Гърция и Македония около името Македония. Затова за членство в НАТО бяха поканени само Хърватия и Албания. И тук президентът Буш не можа да се наложи срещу Гърция.

Но

принципната готовност на НАТО да присъедини всички балкански страни остава в сила

- и това е по-важното. Беше зададена перспективата за Босна-Херцеговина, Черна гора и Сърбия, но кога точно ще бъдат приети те, все още не се знае.

Срещата в Букурещ изненада и с възраждането на тясното взаимодействие между канцлерката Меркел и френския президент Саркози. Двамата желаят да изместят акцента в алианса в посока към Европа. Част от тази стратегия е завръщането догодина на Франция във военните структури на съюза. Остава да се види кой ще бъде новият стопанин на Белия дом и какво значение ще придава новото американско правителство на атлантическия блок.

Преливащият от самочувствие руски президент Путин и неговата неонационалистическа политика успяха явно да постигнат невероятно въздействие върху НАТО. Защото няма съмнение, че

приемът на бившите съветски републики Украйна и Грузия бе отложен единствено поради съобразяване с Кремъл

- въпреки уверенията в противното на Ангела Меркел. Но въпреки поредните устни нападки на Путин срещу НАТО, двете страни си взаимодействат тясно на практическо равнище, например по въпроса за съвместен противоракетен проект на бойното поле или за снабдяването на войските в Афганистан.