Конфликт между Брюксел и Берлин

Дали комисарят Солбес не е просто човек, който не умее да губи? Защо ще трябва да сезира Европейския съд за едно дело, чийто изход е повече от несигурен? Презноември гордият испанец понесе поражение от Германияи Франция в Съвета на финансовите министри. Мнозинството министри гласуваха за заобикалянето на стабилизационния пакт, защото не виждаха никакъв икономически смисъл в това да се наказват Германия и Франция за нарушаването на постановената от пакта граница на държавния дълг.

Двете страни ще се върнат под постановената трипроцентова граница не през тази, а през следващата година - едно решение, което административното ръководство на ЕС не иска да приеме. Само че Съветът на министритее всъщност законодателното тяло на общността, което може да тълкува или променя правилата. Европейската комисия смята, че е бил нарушен авторитета й на пазителка на европейските договори. Най-вече Педро Солбес го гризе това, че министрите пренебрегнаха параграфитеи си затвориха очите през Берлин и Париж.

Дори ако съдът в Люксембург приеме жалбата и реши в полза на комисарите, практическите последствия ще бъдат равни на нула - освен че Комисията ще получи морално удовлетворение. По-мъдро би било да се помисли за опростяване на регламента и привеждане на критериите на Стабилизационния пакт от 1997 в съответствие с днешната действителност. Това трябваше да стане впрочем дълго преди премерването на силите между Брюксел и Берлин.

Германският финансов министър Ханс Айхел също е виновен, защото не се опита своевременно да се споразумеес комисаря Солбес. Германският комисар Гюнтер Ферхойген е прав, казвайки, че поставянето на въпроса пред Европейския съд само ще изостри ненужно положението. ЕС има наистина други проблеми вместо това да се занимава със съдебни разправии между своите институции.

Държавните и правителстевените ръководители трябва да предприемат нов опит за укрепване на дееспособността на Съюза. Общността трябва да очертае финансовата рамка за 2007. Трябва да се вземе решение относно преговорите с Турция, да се интегрират десет нови страни-членки и уредят важни кадрови въпроси, тъй като мандатът на председателя на Европейската комисия Романо Проди и шефовете на отделните ресори, включително на Солбес, изтича през ноември.

Така че кому е нужно сега едно безплодно съдебно дирене? В Брюксел вече се шегуват, че испанецът Солбес се опитва да се конкурира с прочутия си сънародник ДонКихот и безсмислената му борба с несъществуващи врагове.