Конфузната външна политика на ЕС

Навремето американският държавен секретар Хенри Кисинджър беше поискал телефонния номер на Европа. И до днес отговорът гласи – няма връзка с този номер.

В днешните условия на все по-интензивна външна политика това поставя европейците в ситуация, която застрашава тяхното благоденствие и благосъстояние. Сигурността, към която се стремят европейците, не представлява сбор от техните желания, предразсъдъци и изтънели бюджети за отбрана, а е резултат от изпреварващо управление на кризите, което опира и до военната област.

Приключилото наскоро германско председателство на ЕС успя да извоюва нещо като европейски Секретариат за външната политика и политиката по сигурността, без значение, дали шефът на този орган ще се нарича външен министър или Върховен представител за външната политика и сигурността. По-важното е, че той няма никаква власт, а трябва да служи на 27 господари. Решаващо е, Европа да не изоставя една от най-важните си държавнически функции, която се е изразявала и продължава да се изразява в защитата на живота и собствеността на гражданите. А затова тя не се нуждае нито от провалилия се договор за Европейска конституция, нито от някакви организационни статути, а има нужда от ясна картина на реалната обстановка, на интересите, шансовете и заплахите. Казано иначе – това са събитията, които движат политиката, а не сбърканите компромисни формули на 27-те европейски лидери.

Ето какво се случва в Европа днес – в Косово се заражда тежка криза, която ще бъде изключително важен тест за европейците, вкл. заради това, че Русия все още има неуредени сметки със Запада в тази част на света; Турция, само на крачка от Кюрдистан, се наблюдава стъписано, докато европейските лидери не могат да се споразумеят, дали да продължат да преговарят с нея, дали да и предложат нещо друго или въобще нищо; на фона на липсата на единна енергийна политика европейците трябва да се откажат и от амбициите си да водят политика по този въпрос с Русия; освен кършене на ръце европейците не могат да предложат нищо повече и по отношение на случващото се в Средния Изток. Всичко това се тлеещи конфликти, които всеки момент могат да се взривят.

Климатичните промени, миграционните процеси и икономическият подем на Китай са все неща, които се нуждаят от нещо повече от символичните действия на европейските столици на мястото на реална политика, и които един ден неминуемо ще доведат дотам европейците, да се молят за помощ на американците, които пък тъкмо заради това биват така критикувани. Който в такава обстановка действа, бива обвиняван, но който си стои пасивно, също носи вина. В това се изразява трагичността на силата като наказание за безсилието.

Чисто теоретично погледнато в скоро време не се очертава, ЕС да се сдобие със свой суверенитет. Това впрочем също е резултат от лишените от блясък и триумф решения на последния Европейски съвет. Просто няма да се мине без съгласуването на европейската визия за света с тази на американците, като това съгласуване трябва да бъде изчистено от всякакви комплекси за малоценност или мании за величие. Това разбира се не отменя максимата, че европейците могат да се боксират в по-горна категория само когато се държат заедно.

Преди време в края на мандата си като европейски комисар по въпросите на търговията Паскал Лами беше попитал, какво представлява ЕС и какъв трябва да бъде? Макар да са изминали 3 години оттогава, отговорът остава непроменен: Опитът от последните 5 години показва, че ако ЕС е единен, той може да разчита и на по-голямо влияние в световната политика. Защото заедно ЕС тежи повече, отколкото сбора от килограмите на отделните страни-членки. Защото ЕС притежава способността, не само да се противопоставя на нежелани от него инициативи, но и сам да определя международния дневен ред.