Кореспонденция от Махмуд Тавфик в Багдад за реакциите ...

Кул Габук: "При тази конституция трябваше да се намери консенсус и естествено резултатът не доведе до стопроцентово удовлетворение на иракския народ. Всяка групировка трябваше да се откаже от част от претенциите си".

Така преценява г-жа Зон Кул Габук, единствената представителка на тюркменското малцинство в иракския управляващ съвет, най-сетне подписаната след дълги пререкания преходна конституция. Особено слабо зачетени според нея са именно правата на тюркменското малцинство:

Кул Габук: "Съгласно този основен закон тюркмените не получават достатъчно права, макар и да са третата по големина група сред населението на страната след арабите и кюрдите".

По-различно е положението с кюрдското малцинство. Неговите три северно-иракски провинции ще съхранят и в бъдеще автономния си статут като част от бъдещата иракска федерация, в която всяка провинция ще има свое правителство. Кюрдският език ще бъде вторият официален език в Ирак. Освен това с новата преходна конституция остава гарантирано силното влияние на кюрдското малцинство върху федералната политика, както признава и Махмуд Отман, един от кюрдските членове на Съвета:

Махмуд Отман: "Конституцията съдържа известна гаранция. В нея се казва, че ако три иракски провинции, независимо дали в северната, централната или южната чадт на страната, с квалифицирано мнозинство от две трети отхвърлят бъдещата окончателна конституция или някои от нейните алинеи, конституцията трябва да бъде съответно изменена".

Именно заради този пасаж шиитският духовен водач Али ал-Систани първоначално не искаше да подпише проектоконституцията. И представителката на тюркменското малцинство Сон Кул Габук не е съгласна с тази клауза:

Кул Габук: "Естествено това е предназначено главно да бъде в полза на кюрдите и техните искания. Кюрдите казват, че това правило е от полза за всички иракчани, а не само на част от населението. Всъщност обаче то служи само на интересите на кюрдите".

И по оспорвани явпърос за правата на жените Сон Кул Габук смята, че преходната конституция е компромисен вариант, който може тепърва да претърпи подобрения:

Кул Габук: "Мнозина от нас искаха квота от 40 % за жените в Националното събрание. Защото жените съставляват 55 % от населението на Ирак. Може би това, че се споразумяхме за 25 % е полезно за преходния период, но в бъдеще този процент трябва да се промени, трябва да се увеличи."

Друга щекотлива точка, по която трябваше да бъде постигнато споразумение, бе ролята на ислямското правораздаване, шарията, в бъдещото иракско законодателство. Махмуд отман описва постигнатия компромис така: Отман: "Що се отнася до този въпрос, намерихме компромисна формула. Сега е казано, че ислямът е официалната държавна религия и че законите, които ще бъдат приети, не трябва да противоречат на основните принципи на исляма. Същевременно обаче констатирахме, че бъдещите закони не бива да са в противоречие с принципите на демокрацията, на индивидуалните права и свободите."

Няколко други сложни въпроса, които тепърва трябва да се доизясняват бяха отложени за окончателната конституция, която ще се обсъжда не по-рано от края на т.г.